Стивън Кинг: Куджо

Вик би могъл да й каже, че доброто на Тад през цялото време е било на първо място в съзнанието й, поради мисълта за нейното собствено добро; че причината, поради която не се бе втурнала към вратата, е било пак заради доброто на Тад и това, което би му се случило, ако кучето я бе настигнало, преди да успее да влезе вътре. Би могъл да й каже, че тази тридневна обсада е изтощила вероятно и Куджо така, както и самата Дона и ако тя бе опитала да го убие с бухалката малко по-рано, изходът от ситуацията щеше да бъде съвсем различен. При така случилите се обстоятелства, Куджо едва не я бе убил в крайна сметка. Ала Вик разбираше, че всички тези аргументи й бяха обяснени отново и отново от него самия и от други хора, но дори всичката логика на света не би могла да притъпи болката при вида на празната и неподвижна люлка, увиснала на въжетата в задния двор. Логиката не би могла да притъпи чувството й за нейния собствен, ужасен провал като личност. Само времето можеше да свърши тази работа, и то горе-долу.

— И аз не можах да го спася — рече Вик.

— Ти…

— Бях толкова сигурен, че е Кемп. Ако бях дошъл по-рано, ако не бях заспивал, дори ако не бях говорил с Роджър по телефона…

— Не — каза Дона. — Недей!

— Трябва! Предполагам, че ти също. Ние трябва да го превъзмогнем. Така правят хората, нали разбираш? Те просто се съвземат… и се опитват да си помогнат един на друг.

— Непрекъснато го чувствам… усещам го… зад всеки ъгъл.

— Да, аз също.

Преди две седмици той и Роджър бяха занесли всички играчки на Тад в Армията на спасението. Когато свършиха това, се върнаха и изпиха няколко бири тук, в хола. Не говореха много. А когато Роджър си отиде, Вик се качи горе, седна на леглото на Тад и плака, докато най-накрая усети, че този плач ще разкъса вътрешностите му. Плака и си пожела да умре, ала не умря и на следващия ден отиде на работа.

— Направи и за двама ни кафе — рече Вик и леко я тупна отзад. — Аз ще запаля камината. Студеничко е тук.

— Добре — каза Дона и се изправи. — Вик?

— Какво?

Тя отново болезнено преглътна.

— И аз те обичам.

— Благодаря — отвърна той. — Мисля, че имах нужда да го кажеш.

Дона се усмихна тъжно и отиде да приготви кафето. Изкараха някак вечерта, макар че Тад си бе все така мъртъв. Изкараха и следващия ден… и по-следващия… в края на август положението не беше много по-добро, нито през септември… но когато листата пожълтяха и започнаха да падат, беше вече малко по-добре. Мъничко.

Тя бе наелектризирана от напрежението, но се опитваше да не го показва.

Когато Брет се върна от гаража, изтърсвайки снега от ботушите си и влизайки през вратата на кухнята, Черити седеше до масата и пиеше чай. За миг той само я погледна. През последните шест месеца бе отслабнал и пораснал на височина. Крайният резултат беше, че сега Брет изглеждаше дълъг и мършав докато преди бе по-набит и все пак гъвкав. Оценките му през първия срок не бяха много добри и на два пъти се бе сбивал в училищния двор, вероятно заради това, което се бе случило през лятото. Но оценките му за втория срок бяха много добри.

— Мамо? Мамо? Кой го…

— Алва го донесе — отвърна Черити, оставяйки чашата върху чинийката така внимателно, че не се чу никакъв звук. — Никъде не е казано, че трябва да го прибереш.

— Ваксиниран ли е? — попита Брет, а сърцето на Черити се сви при мисълта, че точно този бе първият му въпрос.

— Всъщност да — отговори тя. — Алва се опита да се изплъзне, но аз го накарах да ми покаже сметката при ветеринарния лекар. Беше девет долара — гана и бяс. Ами и една туба крем против паразити в ушите и ушни гъбички. Ако не го искаш, Алва ще ми върне деветте долара.

Парите бяха придобили особена важност за тях. По едно време Черити не бе сигурна дали ще могат да запазят къщата и дали изобщо трябваше да се опитват да я задържат. Беше разговаряла с Брет като с равен. Имаше малка застрахователна полица. Мистър Шаупър в банка „Каско“ в Бриджтън й бе обяснил, че ако парите се внесат на специални условия на попечителство, то те, плюс парите от лотарийния билет, щяха да представляват достатъчна сума, за да се погасят вноските по ипотеката през следващите пет години. Черити си намери прилична работа в отдела за опаковане и етикетиране на единственото истинско производство в Касъл Рок — „Трейс Оптикъл“. Продажбата на оборудването на Джо, включително и новата трансмисия, донесоха допълнително три хиляди долара. Възможно беше да задържат къщата, обясни тя на Брет, но нямаше как — трябваше да живеят крайно икономично. Алтернативата беше да си вземат апартамент в града. Брет заспа с това желание под възглавницата си и се оказа, че неговото желание бе същото като желанието на майка му — да задържат къщата. И тъй те останаха в нея.