Стивън Кинг - Кристин

Денис предпазливо попита:

— Казващ, че Арни опитва отново да ремонтира колата?

— Да — прошепна момичето, сетне избухна и извика с писклив глас:

— Но това не е всичко! Сигурна съм, че Арни се е забъркал с онзи тип Дарнъл. Вчера, по време на междучасието ми каза, че целия следобед и вечерта ще ремонтира нова предница на колата. Попитах го няма ли да му излезе много скъпо, а той отвърна да не се притеснявам — Уил щял да му отпусне заем…

— Слушай, успокой се и обясни по-подробно.

Тя отново се разплака.

— Уил щял да му даде пари назаем, защото заедно с някой си Джими Сайкс, в петък и в събота Арни щял да изпълнява негови поръчки. Така ми каза. Страхувам се… Страхувам се, че върши нещо незаконно.

— Какво обясни на полицаите, когато го разпитваха за Кристин?

— Каза им, че я открил… в този вид цялата счупена. Попитаха го дали има представа кой го е направил и той отговори отрицателно. Полицаите се интересуваха дали е вярно, че се е бил с Репертън и той го нападнал с нож, поради което го изключили от училище. Арни обясни, че Бъди избил от ръката му плика с обяда и го настъпил. Мистър Кейси се намесил и прекратил сбиването. Попитали го още дали Репертън се е заканвал да му отмъсти, а той отвърнал, че е твърде възможно — в яда си човек казва какво ли не…

Денис мълчаливо се втренчи в прозореца, откъдето надничаше сивото ноемврийско небе и се замисли. Беше много разтревожен. Ако Лий му предаваше вярно отговорите на Арни пред полицаите, то приятелят му не беше излъгал нито веднъж… но беше преиначил случилото се, за да изглежда като обикновено сбиване.

Това му се струваше безкрайно злокобно.

— Имаш ли представа какво работи за Дарнъл? — попита го Лий.

— Не — излъга Денис и му се стори, че чува гласа на баща си: „Бъди неговите очи…“

Втренчи се в Лий, която беше прекалено бледа — гримът й се беше изтрил от сълзите. Помисли си какво огромно усилие полага тя, за да задържи Арни. Навярно това бе урок по издържливост — при обикновени обстоятелства красавица като нея едва ли щеше да го получи поне още десет години. Изведнъж му хрумна, че лицето на приятеля му бе започнало да се променя повече от месец преди да се запознае с Лий… Но след като беше купил Кристин.

— Ще поговоря с него — обеща той.

— Добре. — Лий се изправи. — Не ме разбирай погрешно. Не… не искам всичко да е по старому. Знам, че загубеното не се връща. Но все още обичам Арни и те моля да му го кажа.

— Дадено.

Смутени, двамата дълго мълчаха. Денис си мислеше, че в кънтри песните на това място се намесва „най-добрият приятел“. В разума му се промъкна коварната, злобна мисъл, да го направи. Щеше да му достави истинско удоволствие. Все още изпитваше страхотно влечение към Лий, всъщност никога не бе харесвал толкова много друго момиче. Нека Арни пренася контрабандни експлозии до Бърлингтън и се занимава с любимата си кола. Междувременно двамата с Лий ще се опознаят по-добре и той ще й помогне да забрави мъката си — до болка позната тактика.

В този миг на неловко мълчание, след като Лий изповяда любовта си към приятеля му, Денис почувства, че може да отнеме момичето, което сега беше безкрайно уязвимо.

Навярно сега Лий се учеше на търпение, но това е урок, който трудно се усвоява. Можеше да й каже нещо простичко, например „Ела тук“. А Лий ще се подчини и ще седне на ръба на леглото му. Ще поговорят на по-приятни теми и може би ще я целуне. Пълните й устни бяха чувствени, създадени да целуват и да бъдат целувани. Една целувка, за да я успокои, Втора — заради приятелството им и трета — за късмет. Безпогрешният инстинкт му подсказваше, че може да го направи.

Но той не изрече думите, които биха поставили началото на нещо по-сериозно между него и Лий, тя също мълчеше. Невидимото присъствие на Арни им пречеше и навярно винаги щеше да ги разделя. Арни, който беше влюбен единствено в колата си. Денис си каза, че би било смешно, ако не беше толкова ужасно.

— Кога ще излезеш оттук? — попита Лий.

— Кога ще ме пуснат пред нищо неподозиращата публика? — пошегува се той и се изкикоти. След миг момичето също се засмя.

— Точно така. — Отново се изсмя и промълви. — Извинявай.

— Няма нищо. През целия ми живот са ми се подигравали, така че съм свикнал. А колкото до изписването, лекарите казват, че няма да изляза оттук до януари, но ще имат да вземат. Ще се прибера вкъщи за Коледа — затова се мъча като грешен дявол в стаята за инквизиции.

— Къде?

— Така наричам отделението за физиотерапия. Докторите казват, че гръбнакът ми ще се оправи, а другите кости зарастват бързо. Понякога усещам адски сърбеж. Освен това непрекъснато се наливам с шипков чай. Доктор Ароуей твърди, че това са бабини деветини, но треньорът Пъфър се кълне във вълшебното въздействие на чая и при всяко посещение проверява дали бутилката ми е пълна.