Стивън Кинг - Кристин

Реджина смяташе, че е овладяла сълзите си, но когато чу за проявата на такава неоправдана, безумна ярост, избухна в ридания. Свела глава, тя плачеше заради онова, което бе преживял синът й, плачеше от смайване, от болка и от страх.

През целия си живот беше гледала отвисоко майките, с по-големи от Арни деца. Когато той беше на една година, те мрачно поклащаха глави и й казваха да почака, докато синът й стане петгодишен. Истинските неприятности започвали едва когато децата пораснат дотолкова, че да казват неприлични думи пред бабите си и да си играят с кибрит, когато никой не ги наблюдава. Но Арнолд, кротък като ангелче от бебе, остана такъв дори когато навърши пет години. Другите майки вдигаха очи към небето и я съветваха да почака, докато момчето стане десетгодишно. Когато Арни не се промени, те тъжно пророкуваха, че това ще стане след пет години. Безброй заплахи дебнели беззащитния юноша — наркотици, рокконцерти, готови на всичко леки момичета и Боже, опази — кражби на автомобилни части, плюс онези… срамни болести…

Докато ги слушаше Реджина вътрешно се усмихваше, защото възпитаваше детето си по предварителен план — компенсация за собственото й нерадостно детство. Синът й растеше заобиколен от отзивчиви, любящи родители, готови да му дадат всичко, в границите на нормалното, да го изпратят в избрания от него колеж (при условие, че учебното заведение е добро) и по този начин да се справят блестящо с трудната задача да бъдеш образцов родител. Ако й кажеха, че Арни почти няма приятели и че съучениците му се подиграват, Реджина би отвърнала с леден тон, че самата тя е посещавала енорийско училище в беден квартал, където за майтап смъкваха гащичките на момичетата и ги подпалваха със запалки с изрисуван върху тях разпънат Христос. Ако й намекнеха, че становището й относно възпитанието се различава от това на омразния й баща по отношение на материалните цели, тя би се разгневила и би изтъкнала идеалния си син като доказателство за правилността на подхода й.

Но сега този идеален син стоеше пред нея блед, изтощен, изцапан до уши с грес. Тялото му сякаш вибрираше от едва сдържана ярост, характерна за дядо му, той дори физически приличаше на него. Добре подреденият свят на Реджина бе рухнал в един миг.

— Арни, утре сутринта ще решим какво трябва да се направи — обърна се тя към сина си, докато се опитваше да се овладее. — Ще поговорим утре сутринта.

Той произнесе апатично:

— Само при условие, че станеш много рано. Ще подремна три-четири часа, после ще отида в гаража.

— Защо?

Арни се изсмя като луд и размаха ръце, сякаш се канеше да полети.

— Защото имам много работа! Много повече, отколкото си представяш!

— Не! Утре си на училище. Категорично ти забранявам…

Момчето се обърна и студено я изгледа. Реджина потръпна, стори й се, че сънува ужасен кошмар, от който никога не ще се събуди.

— Не бой се, ще отида на училище — промълви той. — Ще сменя дрехите си и дори ще взема душ, за да не умириша класната стая. А след последния час ще се върна в гаража. Предстои ми непосилна работа, но съм сигурен, че ще се справя. Сигурен съм, въпреки че спестяванията ми значително ще намалеят. Освен това трябва да изпълнявам и поръчките на Уил.

— Ами домашната работа… уроците?

— А, уроците…

Той махна с ръка и невесело се усмихна, устните му се разтегнаха в механичната усмивка на човече от стенен часовник. — Естествено, че ще пострадат, не искам да те заблуждавам. Не обещавам, че ще бъда отличник, но все някак ще се справя. Сигурен съм, че ще изкарам четворки, дори петици по някои предмети.

— Не! Трябва да мислиш за колежа!

Арни се обърна и тръгна към нея. Отново куцаше, този път много силно. Постави длани на масата пред нея и бавно се приведе. Реджина си помисли: „Господи, изобщо не познавам сина си. Нима грешката е моя? Та нали единственото ми желание бе той да има най-доброто! Нима е възможно? Боже, дано да е кошмар, от който ще се събуди с обляно в сълзи лице, защото е толкова реален…“

Втренчен в нея, Арни изрече:

— В момента ме интересуват само Кристин и Лий и как да запазя благоразположението на Дарнъл, за да оставям колата в гаража. Обещавам, че ще я направя като нова. Пет пари не давам за колежа! Предупреждавам те, че ако не ме оставиш на мира, ще напусна училище — надявам се, че поне това ще те сплаши.

Реджина отвърна на погледа му и заяви:

— Няма да го направиш, Арнолд. Навярно съм заслужила твоята… твоята жестокост, но с всички сили ще се боря против склонността ти към самоунищожение. И не ме заплашвай, че ще напуснеш училище…