Стивън Кинг - Кристин

— Свършихме добра работа, приятел — усмихнато заяви Бъди.

— Радвам се — отвърна пазачът и напразно се опита да отвърне на усмивката му. Не изпитваше никакви чувства към Кънингам, но си представяше как ще реагира, когато види какво се е случило с ремонтирания му плимут. Каза си, че това не го засяга и повтори:

— Радвам се.

— Дръж се, момче — подвикна му Ричи и се ухили.

— Дадено! — отвърна Сенди. Радваше се, че си отиват. Навярно след всичко случило се тази нощ вече няма да се навърта в бензиностанцията на Вандерберг. Беше загазил и то здравата. Работата беше сериозна, прекалено сериозна. Хрумна му, че ще е добре да изкара някакви вечерни курсове. Ще се наложи да напусне работа, но какво от това, и без това службата му като нощен пазач му се струваше много скучна.

Бъди продължаваше да се взира в него, устните му бяха разтегнати в безумна усмивка. Сенди отпи голяма глътка вино и за малко не се задави. За миг си представи, че започва да повръща върху повдигнатото към него лице на Бъди и смущението му прерасна в ужас.

Репертън заяви:

— Ако ченгетата те разпитват ще им кажеш, че не си видял нищо. Около девет и половина ти се е наложило да отидеш до кенефа.

— Разбира се, Бъди.

— Бъди спокоен — работихме с ръкавици и не сме оставили отпечатъци.

— Добре.

— Не се притеснявай — ледено промълви Репертън.

— Да, добре.

Синьото „Камаро“ отново потегли. Сенди натисна копчето и автоматичната врата на паркинга се отвори. Колата бавно пое по алеята, която извеждаше от летището.

Някой извика: „Бау, бау!“ и дори воят на вятъра не можа да го заглуши.

Разтревожен, Сенди отново се настани пред телевизора.

Малко преди появата на пътниците, пристигащи от Кливланд с полета в десет и трийсет, той изля остатъка от виното през прозореца на будката. Вече не му се пиеше.

На следващия ден след училище Арни и Лий взеха автобуса за летището. Възнамеряваха да отидат с Кристин до Питсбърг и да направят покупките си за Коледа (въпреки че дотогава имаше доста време). Радваха се, че ще пазаруват заедно — това ги караше да се чувстват възрастни.

Докато пътуваха с автобуса, Арни беше в отлично настроение и правеше шеговити забележки по адрес на спътниците им. Успя да разсмее Лий, въпреки че беше загазила, което обикновено я караше да се чувства потисната и почти винаги беше придружено със силни болки. Арни й прошепна, че дебеланата с мъжки боти е прегрешила монахиня, младежът с каубойската шапка — типичен мошеник и т.н. Тя се опита да му подражава, но не я биваше колкото него. Помисли си, че е невероятно как Арни се е измъкнал от черупката си и направо е разцъфнал. Да, това бе най-точното определение. Лий изпита самодоволното удовлетворение на златотърсач, чиито очаквания са се оправдали. Сега разбираше, че не напразно го е обикнала.

Слязоха на спирката пред терминала и уловени за ръце тръгнаха към паркинга.

— Е, не е толкова лошо — отбеляза момичето. За пръв път идваше тук, заедно с Арни. — Само на двайсет и пет минути път от училището.

— Права си — отвърна Арни. — Важното е да има мир в семейството. Повярвай, че майка ми направо щеше да откачи, когато за пръв път видя Кристин пред нас.

Лий се засмя и вятърът развя дългите й коси. В сравнение с миналата нощ температурата се беше повишила, но беше доста хладно. Все пак й беше приятно, защото поне студът подсказваше, че наближава Коледа, въпреки че витрините в Питсбърг още не бяха празнично украсени. „Голяма работа — важното е доброто настроение!“ — каза си тя и внезапно се почувства безкрайно щастлива. Прекрасно бе да си жив и най-вече — да си влюбен.

Лий често размишляваше за любовта си към Арни. И преди се бе увличала по различни момчета, дори когато живееше в Масачузетс, веднъж й се стори, че е влюбена, но сега чувствата й към Арни бяха безспорни. Понякога той я тревожеше. Интересът му към Кристин й се струваше почти маниакален, но дори безпокойството я караше да изпитва непознат досега трепет. Беше достатъчно честна да признае пред себе си, че чувствата й са донякъде егоистични. Ласкаеше се от мисълта, че само за няколко седмици беше успяла да преобрази Арни, да го превърне в човек с характер.

Промъкнаха се между колите и се отправиха към дъното на паркинга. Над тях реактивен самолет правеше последната си обиколка преди кацането и двигателите му ревяха оглушително. Арни каза нещо, но бученето на самолета заглуши думите му. Лий се обърна и го изгледа, напуши я смях при вида на беззвучно мърдащите му устни. Изведнъж те престанаха да се движат. Арни зяпна и спря като ударен от гръм. Очите му се разшириха, сякаш всеки момент щяха да изскочат от орбитите. Устните му започнаха да се гърчат. Конвулсивно стисна ръката на Лий и за малко не премаза пръстите й.