Стивън Кинг - Кристин

Най-сетне пред погледа му пробляснаха светлините сигнализиращи лошо време на летището, които примигваха, сякаш пулсираше огромно сърце. Радиото запращя и мелодията се изгуби. Арни го изгаси. Когато слезе от колата беше окъпан в пот и без да знае защо, изпита огромно облекчение.

Сега беше в леглото. Имаше нужда от сън, но не можеше да заспи. Суграшицата навън се бе превърнала в големи парцали сняг.

Нещо не беше наред.

Нещо бе започнало, нещо се случваше. Вече не можеше да се самозалъгва. Няколко души го бяха похвалили заради прекрасната реставрация на Кристин. Беше отишъл с нея на училище и момчетата от авторемонтния цех направо зяпнаха: лягаха под колата, за да огледат новия ауспух и амортисорите, пъхаха се под капака, разглеждаха трансмисиите и радиатора, чиито ръжда и зелена утайка от антифриза бяха изчезнали като по чудо.

Проверяваха генератора и блестящите бутала. Дори въздушният филтър беше нов — отгоре му се виждаше цифрата 318, написана под наклон, за да създаде впечатление за скорост.

Да, беше станал герой в очите на момчетата от работилницата, беше приел коментариите и комплиментите им с подобаваща скромност. Но дори и тогава съмнение разяждаше душата му.

Защото не можеше да си спомни какво е ремонтирал по Кристин и какво не е.

Времето, прекарано в работа по нея почти му се губеше, подобно на пътуването до аерогарата. Спомняше си, че бе започнал да изчуква задната част на купето, но не бе сигурен дали го е довършил. Спомняше си, как боядиса предния капак, беше покрил стъклото със специални лепенки, след което беше вкарал колата в бояджийския цех в дъното на гаража — но нямаше представа кога е сменил амортисьорите, нито откъде ги е купил. Единственото, останало в паметта му бе как с часове седеше зад волана, замаян от щастие… и се чувстваше по същия начин, както в мига, когато Лий му прошепна, че го обича. Оставаше в колата дълго след като другите клиенти на гаража се прибираха по домовете си. Седеше безмълвно и неподвижно, само понякога настройваше радиото на станцията, която предаваше стари мелодии.

Но най-много го плашеше предното стъкло.

Беше сигурен, че не е купувал предно стъкло за Кристин — в противен случай банковата му сметка щеше доста да е намаляла. Освен това трябваше да притежава разписка. Бе преровил малката кантонерка в стаята си, обозначена с надпис: „Документи за колата“. Не беше открил нищо — всъщност беше претърсил доста неохотно.

Денис бе споменал, че пукнатината в стъклото изглежда по-малка, не така застрашителна. После, в деня, когато отидоха на мача в Хидън Хилс тя… просто изчезна.

Но кога и как се бе случило това?

Арни нямаше представа.

Най-сетне заспа и сънува кошмари: навън вятърът разпръсна облаците и студените есенни звезди заблестяха на небето.

Почти до края беше сигурна, че сънува. В съня си тя се събуди от сън, в който се любеше с Арни. Не бяха в колата, а в някаква прохладна синя стая, която беше празна, с изключение на тъмносиния килим и на разхвърляните по пода възглавници със светлосини копринени калъфи. Лий се събуди — беше в спалнята си, а навън се зазоряваше.

Дочу приближаването на някаква кола. Отиде до прозореца и погледна към улицата.

Кристин стоеше до бордюра. Моторът й работеше, а от ауспуха й излизаше дим, но зад волана нямаше никой. В съня си Лий си каза, че навярно Арни вече е на входната врата. Помисли си, че трябва да побърза да му отвори. Баща й ще се вбеси, ако се събуди и го завари пред къщата им в четири сутринта.

При все това тя не помръдна. Гледаше колата и си мислеше колко я мрази… и колко се страхува от нея. Кристин също я мразеше.

„Ние сме съперници“ — каза си тя и не изпита мъка или ревност, а безкрайно отчаяние и страх. Кристин стоеше на улицата и я чакаше… „Хайде, миличка, слез долу. Ще се разходим и ще обсъдим коя има повече нужда от него, коя го обича повече и коя ще се окаже по-добра за него. Хайде ела. Не се страхуваш, нали?“

Лий не се страхуваше. Беше направо уплашена. „Не е честно, тя е по-стара и по-опитна от мен. Ще го омагьоса…“

— Махай се — напрегнато прошепна Лий в съня си и почука по стъклото с кокалчетата на пръстите си. Усети студа и видя малките сърповидни отпечатъци върху заскрежения прозорец. Учудващо е колко реални са някои сънища…