Стивън Кинг - Кристин

Лий се извърна встрани и повърна, докато сляпо се държеше за колата, паркирана редом с Кристин. Пред очите й играеха белезникави точици, които започнаха да нарастват като набъбващ ориз. В обърканото й съзнание, изплува картина от ежегодния провинциален панаир: една от атракциите беше стара, изпотрошена ръждясала таратайка върху подиум, до която стоеше тежък чук. Срещу двайсет и пет цента посетителите имаха право на три удара с чука. Целта бе да се унищожи колата. Но не да…, не да…

— Проклети лайнари! — изкрещя Арни. — Ще ви пипна, ще ви пипна, дори това да ми струва живота!

Лий отново повърна и пожела никога да не се беше запознавала с Арни Кънингам.

Арни се прибра вкъщи малко след полунощ. Дрехите, които бе облякъл за разходката до Питсбърг бяха изцапани с грес и мокри от пот. Ръцете му бяха по-замърсени от всякога, дълбока драскотина прорязваше като клеймо опакото на ръката му. Изглеждаше изтощен и замаян. Под очите му имаше тъмни сенки.

Майка му седеше на масата, редеше пасианс и с ужас очакваше завръщането му. Лий й бе съобщила по телефона за случилото се. По гласа на момичето, което бе направило добро впечатление на Реджина, макар тя да не го смяташе напълно достойно за сина си, личеше, че е плакало.

Реджина се паникьоса, побърза да прекъсне разговора и избра номера на гаража на Дарнъл. Лий беше обяснила, че Арни е помолил да му изпратят влекач и се е върнал с него, а нея, въпреки протестите й, качил на такси. На второто позвъняване някой вдигна слушалката и Реджина дочу дрезгав, хриплив глас:

— Тук гаражът на Дарнъл.

Тя побърза да затвори, осъзнала, че в този момент не бива да разговаря със сина си. И без това двамата със съпруга й бяха допуснали доста грешки по отношение на Арни и на колата му. По-добре да изчака, докато той се прибере вкъщи, и да му каже всичко в очите.

Когато го видя да влиза, побърза да изрече:

— Арни, съжалявам.

Помисли си, че щеше да е по-добре, ако съпругът й присъства на разговора им, но той беше в Канзас Сити на някакъв симпозиум, посветен на търговията и на зараждането на частното производство през средновековието. Щеше да се върне чак в неделя, освен ако случилото се с Арни го накараше да се прибере по-рано. Реджина беше почти сигурна, че той ще постъпи така. Разкаяно осъзна, че едва сега разбира сериозността на положението.

— Аз също съжалявам — апатично произнесе Арни.

— Аз, тоест ние… — тя млъкна, ужасена от безизразното му лице.

Мъртвите му очи се взираха в празното пространство. Майка му безмълвно го изгледа и поклати глава. Усети как ненавистните сълзи напират в очите й, в носа и в гърлото й. Мразеше да плаче и от малка умееше да се владее. Произхождаше от католическо семейство, състоящо се от баща й — обикновен строителен работник, преждевременно повехналата й майка, сестра й и седмината й братя. Беше си наумила на всяка цена да постъпи в колеж, въпреки твърдото убеждение на баща й, че там момичетата научават единствено как да се чукат и да забравят религиозното си възпитание. Амбицията й струваше много сълзи и безсънни нощи. Съпругът й и синът й я смятаха за безсърдечна, защото не разбираха, че когато преминеш през ада, излизаш закоравял. Че когато човек се бори с нокти и зъби, за да постигне своето, не отстъпва лесно завоюваните позиции.

— Знаеш ли какво? — промълви Арни.

Тя поклати глава. Все още се бореше с горещите сълзи, които напираха в очите й.

— Ако не бях смазан от умора, щях да се пукна от смях — представих се как размахваш чука редом с гадовете, които разбиха Кристин. Навярно се чувстваш дори по-щастлива от тях.

— Арни, не си прав!

— Прав съм! — изкрещя той и внезапно в очите му проблясна смразяващ гняв. За пръв път в живота си Реджина се изплаши от него. — Ти забрани да оставям колата пред нас, а баща ми измисли да я паркирам на аерогарата. Според теб, кой е виновен? Кой? Смяташ ли, че щеше да се случи, ако Кристин останеше тук?

Стиснал ръце в юмруци той пристъпи към нея и с огромно усилие на волята Реджина се сдържа да не отскочи назад.

— Арни, не може ли да поговорим за това като разумни хора?

— Едно от копелетата се изсрало върху таблото на колата ми — безстрастно заяви той. — Как мислиш, дали е постъпка на разумен човек?