Стивън Кинг - Кристин

— Арни…

Бученето на самолета заглъхваше, но момчето като че не чу, само хвана още по-здраво ръката й. Стискаше устни, а лицето му беше изкривено в странна гримаса, изразяваща изненада и ужас. Лий си помисли: „Получил е инфаркт“ и извика:

— Арни, какво ти е? Оохх, боли ме!

За един кратък, но непоносим миг, той стисна още по-силно ръката й, която допреди малко държеше толкова нежно и на Лий й се стори, че чува пращането на костите си. Погледна го и видя, че лицето му е мъртвешки бледо.

От устните му се изтръгна само една дума: „Кристин!“ и той пусна ръката й. Затича се към колата, удари крака си в бронята на някакъв кадилак и за малко не падна, но успя да запази равновесие и отново се втурна напред.

Едва сега Лий разбра, че нещо се е случило с колата — колата, колата, нищо не го интересуваше, освен проклетата кола. Обзе я гняв и отчаяние. За пръв път се запита дали може да го обикне, дали Арни ще й позволи.

Гневът й моментално се стопи, когато погледна към Кристин и видя…

С протегнати ръце Арни тичаше към останките от колата си. Спря пред нея и протегна ръце — имаше вид на човек, който иска да се предпази от връхлитащ върху него автомобил, който всеки момент ще го смаже.

Остана така няколко секунди, сякаш искаше да спре колата и целият свят. Сетне отпусна ръце. Адамовата му ябълка заподскача нагоре-надолу, докато той се опитваше да сподави стенанието или вика си. Върху шията му изпъкваха всяко мускулче и всяка жила, дори кръвоносните съдове се открояваха релефно. Изглеждаше като човек, който се мъчи да вдигне непосилна тежест.

Лий бавно тръгна към него. Ръката й пулсираше от болка — навярно утре ще е подута, но тя не й обърна внимание. Сърцето й се сви от мъка за Арни, тя копнееше да сподели страданието му. Много по-късно осъзна, че през този ден Арни я беше изолирал, бе предпочел да остане сам в мъката си и бе успял да прикрие неописуемата си омраза.

— Арни, кой го е направил? — прошепна тя и гласът й пресекна от вълнение. Не обичаше Кристин, но страшната гледка пред очите й я накара да проумее чувствата на Арни към колата. Опита се да си внуши, че вече не я мрази.

Арни не й отговори. Стоеше безмълвно, свел глава и вперил яростните си очи в Кристин.

Предното стъкло беше счупено на две места, върху разрязаните с нож седалки като фалшиви диаманти блестяха натрошените стъкла. Част от предната броня беше изтръгната и захвърлена на земята, близо до преплетени черни жици, подобни на пипалата на октопод. Три от прозорците също бяха разбити. Цялото купе беше надупчено и зейналите отвори образуваха вълнообразни линии. По всичко личеше, че са направени с остър и тежък инструмент — може би с лоста за сменяне на гумите. Предната дясна врата беше отворена и висеше на пантите си. Лий забеляза, че всички индикатори на таблото са счупени. Седалките бяха разрязани и пълнежът им стърчеше навън. Стрелката на спидометъра лежеше на пода.

Арни бавно обикаляше колата си и я оглеждаше. На два пъти Лий го заговори, но той не й отвърна. Върху мъртвешки бледото му лице като две ярки петна се открояваха пламналите му страни. Наведе се и вдигна подобния на октопод предмет. Лий видя, че е капачка за дистрибутора. Веднъж баща й й я бе показал, докато поправяше тяхната кола.

Арни се втренчи в него, сякаш изучаваше някакво рядко животно, сетне го захвърли на земята. Под краката им хрущяха счупени стъкла. Лий отново се опита да го заговори, но той остане безмълвен. В този момент освен огромно съжаление към него, тя изпита необясним страх. По-късно сподели с Денис Гилдър, че й се сторило напълно възможно Арни да е полудял.

Той изрита встрани парче от счупената броня. То се удари в ламаринената ограда на паркинга и издрънча. Стоповете на Кристин също бяха разбити и червени като рубини стъкълца обсипваха асфалта.

— Арни… — отново се обърна към него Лий. Той се вкамени и се втренчи в левия преден прозорец. От гърдите му се изтръгна смразяващ приглушен звук, подобен на воя на диво животно. Лий надникна през рамото му, видя онова, което беше върху таблото и й се прииска едновременно да се засмее, да изкрещи и да припадне. В първоначалния си ужас от пораженията, нанесени върху Кристин не беше забелязала какво има върху таблото. Докато се опитваше да преодолее желанието си да повърне, тя се питаше как човек може да падне толкова ниско, че да направи такова нещо, да се…

— Лайнари! — извика Арни с писклив, неузнаваем глас, пресекващ от ярост.