Стивън Кинг - Кристин

— Ще го направя без да ми мигне окото — прекъсна я той. — Не се заблуждавай, че няма да посмея. През февруари навършвам осемнайсет и нищо не ще ми попречи. От сега нататък искам да ме оставиш на мира. Ясно ли е?

— Върви да си лягаш — през сълзи прошепна майка му. — Сърцето ми се къса като те слушам.

— Нима? — внезапно той се засмя. — Мъчително е, нали? Знам го от опит.

Сетне бавно се отправи към вратата. Накуцваше и тялото му се накланяше на една страна. След миг Реджина дочу трополенето на обувките му по стълбата — звук, който внезапно й напомни за детството й, когато си казваше: „Грубиянинът си ляга“.

Отново се разрида, изправи се и със залитане излезе в задния двор, за да си поплаче насаме. Обгърна раменете си с ръце, като че търсеше утеха и през сълзи се загледа в лунния сърп, който се размазваше пред замъглените й от сълзи очи. Изведнъж целият й живот се бе променил, сякаш пометен от ураган. Синът й я ненавиждаше. Омразата беше изписана на лицето му. Не беше каприз, раздразнение или типично за възрастта му избухване. Арни я мразеше — какво се бе случило с идеалното й момче? Изобщо не можеше да го познае. Изобщо.

Стоя на двора докато сълзите й започнаха да пресъхват, а риданията й се превърнаха в хлипане и в тежки въздишки. Леденият вятър щипеше голите й крака и се впиваше в тялото й през тънкия халат. Тя се прибра, качи се на горния етаж и близо минута стоя нерешително пред вратата на Арни. Най-сетне се престраши и влезе.

Синът й спеше върху покривката на леглото, дори не беше свалил панталоните си. Приличаше на човек, изпаднал в безсъзнание, лицето му й се стори невероятно състарено. На светлината, идваща от коридора изведнъж й се привидя, че косата му е опадала, а в зейналата му уста нямаше нито един зъб. Тя сподави вика си като притисна ръка към устните си, и се приближи до леглото.

Сянката й се премести заедно с нея и тя видя, че в леглото е нейният Арни. Старецът, когото за миг бе видяла, беше зрителна измама, плод на развинтената й фантазия. Погледна към радиочасовника и забеляза, че е нагласен на четири и половина. Понечи да го изключи и дори протегна ръка, но нещо я спря.

Одите в спалнята си, седна до телефона и взе слушалката. За миг я задържа в ръката си, докато размишляваше. Ако се обади на Майкъл посреднощ, той ще си помисли, че…

… Че се е случило нещо страшно!

Тя се изсмя. Нима не беше вярно? Действително се бе случило нещо ужасно — всъщност историята все още не беше приключила.

Тя избра номера на „Рамада Ин“ в Канзас Сити без да съзнава, че търси помощ за пръв път, откакто преди двайсет и седем години бе напуснала мрачния и занемарен бащин дом, за да постъпи в колежа.

Лий успя да запази спокойствие, докато разказа по-голямата част от историята си. Седеше на стола за посетители с плътно притиснати колене и с кръстосани глезени. Беше спретнато облечена в пъстър вълнен пуловер и кафява кадифена пола.

Едва към края се разплака и не можа да намери носната си кърпичка. Денис й подаде кутията с книжни салфетки, която стоеше върху нощното му шкафче и промълви:

— Успокой се, Лий.

— Не м-м-мога! Оттогава не ме е потърсил… в училище изглежда толкова уморен, а и ти казваш, че не е идвал да те види…

— Ще дойде, ако му трябвам — каза Денис.

— Дрънкаш като наперен мъжкар! — възкликна тя и за миг изглеждаше комично смаяна от грубите си думи. Сълзите образуваха вадички върху лекия й грим. Двамата с Денис се спогледаха и се засмяха, но смехът им прозвуча неестествено.

— Ходил ли е при Дрънкалото?

— При кого?

— При Дрънкалото. Лени Баронг нарича така мистър Викърс, училищния психолог.

— О, да. Извикаха го в кабинета му завчера, в понеделник. Но не ми каза за какво са разговаряли, а аз не посмях да попитам. Арни изобщо не ми говори, станал е толкова особен…

Денис безмълвно кимна. Дори да се опиташе да й обясни, Лий едва ли щеше да го разбере — беше прекалено разтревожена и объркана. Самият той се чувстваше безпомощен и се страхуваше за Арни. От думите на хората, които идваха да го виждат в болницата личеше, че приятелят му е на ръба на умопомрачението. Разказът на Лий беше най-подробен и увеличи страховете му. Никога досега не беше копнял да е вън от болницата. Най-лесно беше да телефонира на Викърс и да го попита как може да помогне на приятеля си. Другата възможност беше да се обади на самия Арни… но според Лий напоследък той ходел само на училище и в гаража на Дарнъл, а през останалото време спял. Баща му прекъснал престоя си в Канзас Сити, а когато се прибрал, избухнал нов скандал. Въпреки че не й го беше казал, Лий смяташе, че Арни за малко не напуснал дома си.