Стивън Кинг - Кристин

Всичко това му се стори потискащо. Изведнъж си представи как в четири следобед майка му поставя хрупкав печен петел на масата в трапезарията; баща му приготвя острия нож, а сестра му, зачервена от възбуда, с алена кадифена панделка в косите, налива на тримата хубаво червено вино. Стори му се, че усеща аромата на печеното и чува смеха на любимите си хора.

Лесно бе да си го представи, но може би не трябваше… Това бе най-ужасният Ден на благодарността в живота му. Рано следобед той се унесе в дрямка (по случай празника днес нямаше физиотерапия) и сънува неприятен кошмар: няколко санитарки доброволки обикаляха интензивното отделение и залепваха ваденки с изображението на пуйки върху животоспасяващата апаратура.

Родителите и сестра му го бяха посетили сутринта и за пръв път Ели изгаряше от желание да си тръгне. Бяха канени на обяд от семейство Калисън, които имаха трима сина. Единият беше четиринайсетгодишен и според Ели бил „много сладък“ — Гипсираният й брат вече беше безинтересен. Лекарите не бяха констатирали, че е болен от някаква рядка форма на рак на костите, нямаше да остане парализиран до края на живота си; следователно не ставаше за сценарий на мелодраматичен филм.

Към дванайсет и половина родителите му се обадиха от дома на семейство Калисън. По гласа на баща му личеше, че си е пийнал — навярно беше на втория си коктейл „Блъди Мери“, и съпругата му хвърляше предупредителни погледи. По същото време Денис довършваше обяда си — никога досега не се бе справял с празничен обяд за петнайсет минути. Престори се весел, за да не им развали настроението. Ели му се обади за секунда, беше задъхана и възбудена. Навярно разговорът му с нея го беше изтощил толкова много, че да задреме.

Беше заспал (и сънувал кошмар) около два и половина. Днес в болницата беше необичайно тихо, а обслужващия персонал — сведен до минимум. Обичайните звуци от телевизорите и транзисторите в съседните стаи бяха приглушени. Доброволката, която прибра подноса се усмихна ослепително и изрази надежда, че Денис е харесал „специалния обяд“. Той отговори утвърдително — защо да й разваля празника?

Задряма, после потъна в дълбок сън. Когато се събуди, ближаваше пет, а Арни Кънингам се бе разположил на твърдия пластмасов стол, където завчера беше седяло момичето му.

Когато го видя, Денис въобще не се изненада, а си каза че отново сънува. Замаяно промълви:

— Здрасти, Арни. Още ли не са изпаднали топките ти?

— Ще има да чакаш — отвърна приятелят му. — Изглежда, че още не си се събудил, Денис. Искаш ли да ти направя „гъди-гъди“? Положително ще се разсъниш.

В скута му имаше кафяв книжен плик и Денис сънено си помисли: „Все пак е успял да си вземе обяда. Навярно Репертън не го е стъпкал както ми се стори“. Опита се да се изправи на леглото, усети страшна болка в гръбнака и натисна копчето на леглото, за да задейства специалната апаратура. Моторът зави.

— Господи, наистина си ти! — възкликна той.

— Може би очакваше посещение от Хидра, триглавото чудовище? — дружелюбно се поинтересува Арни.

— Бях дълбоко заспал и сигурно не съм се събудил напълно. — Денис потърка челото си, сякаш за да се разсъни. — Честит празник Арни.

— Също и на теб. Нахраниха ли те с пуйка и с разни други гадории?

Денис се засмя.

— Дадоха ми нещо, подобно на храната, която придружаваше „Закусвалнята“ — играчка на Ели. Спомняш ли си я?

Арни притисна устата си с ръце и се престори, че повръща.

— Как да не си спомняш подобна гадост?

— Радвам се, че дойде — промълви Денис и за миг се изплаши, че ще се разплаче. Едва сега осъзнаваше, че е изпаднал в дълбока депресия. Каза си, че непременно трябва да си бъде вкъщи за Коледа — ако остане в болницата, вероятно ще се самоубие.

— Вашите няма ли ги?

— Дойдоха сутринта и довечера отново ще ме посетят — мама и татко със сигурност — но не е като да си у дома.

— Прав си. Е, домъкнал съм ти подаръци. Казах на сестрата, че нося хавлията ти. — Той се изхили доволно.

— Какво има там? — Денис кимна към торбата. Сега забеляза, че не е обикновен хартиен плик, а пазарска чанта.

— Прерових хладилника, след като изкльопахме пуйката — отвърна приятелят ми. — Родителите ми отидоха на гости при някакви приятели от университета — по традиция на този ден се срещат следобед. Едва ли ще се приберат преди осем.

Докато говореше, започна да изпразва чантата. Денис смаяно го наблюдаваше. Арни извади два оловни свещника и постави свещи в тях. Запали ги с рекламен кибрит от гаража на Дарнъл и изгаси лампата. После измъкна четири сандвича, несръчно увити в пергаментова хартия и закачливо изрече: