Стивън Кинг - Кристин

— Ами двигателят?

— Не бяха стигнали до него — побърза да отговори Арни и това беше първата му лъжа. Лий беше казала, че когато отишли да вземат Кристин, капачката на разпределителя се търкаляла по земята. Денис се питаше още какви поражения са нанесени на двигателя. Щом са надупчили купето с лоста за гумите, защо не са пробили радиатора? Ами проводниците? Карбуратора?

Искаше му се да каже: „Арни, защо ме лъжеш?“, но вместо това попита:

— И какво правиш сега по Кристин?

— Ръся се, заради нея, какво друго? — отвърна Арни и се засмя, но в смеха му прозвуча фалшива нотка. Денис едва ли щеше да я забележи, ако по време на пиршеството не беше чул приятелят му да се смее както в доброто старо време. — Ще изчукам ламарините, ще сменя стъклата и гумите и ще стане като нова.

Като нова. Но Лий беше казала, че вместо Кристин на паркинга са откарали куп старо желязо.

Защо ме лъжеш?

Кръвта му се смрази при мисълта, че Арни започва да полудява. Не можеше да бъде — изглеждаше и говореше съвсем нормално. Но в изражението му имаше нещо… ехидно и лукаво. Сетне изведнъж му хрумна лудешката мисъл, че Арни лъже, за да подготви почвата за… за какво? Нима иска да му повярват, че Кристин се е саморегенерирала? Това бе… чиста лудост!

Нима?

„Разбира се, че е лудост — помисли си Денис. — И все пак със собствените си очи видях как пукнатината в предното стъкло постепенно се смалява.“

Зрителна измама — така си каза тогава и беше прав.

Но дори да беше вярно, това не обясняваше необикновения начин, по който Арни ремонтираше Кристин, странната смесица от стари и нови части. Не обясняваше и потискащото чувство, което Денис изпита, седнал за пръв път зад волана на Кристин в гаража на Льобей. Спомняше си как докато сменяха гумата на път за Дарнъл му се бе сторило, че гледа снимката на стара кола, върху която е поставена фотография на нов автомобил и че от долната снимка е изрязано парченце точно на мястото на колелата.

Лъжата на Арни беше необяснима, както и начина, по които с присвити, пресметливи очи наблюдаваше реакцията на Денис, за да се убеди, че е повярвал на лъжата му. Ето защо Денис широко се усмихна и каза:

— Е, това е чудесно.

Още миг Арни не откъсна очи от лицето му, после небрежно се усмихна и сви рамене.

— Просто късмет. Като си помисля, че можеха да изсипят захар в резервоара, или меласа в карбуратора, но тъпанарите не са се сетили. Имал съм късмет.

— Сигурен ли си, че е работа на Репертън и на веселата му компания? — тихо попита Денис.

В очите на Арни проблясна заплашително пламъче, хвърли към приятеля си изпълнен с подозрение поглед, и лицето му се промени, стана мрачно и навъсено. Той промълви с въздишка:

— Кой друг може да го е направил?

— И все пак не си се оплакал в полицията?

— Баща ми се обади.

— Същото ми съобщи и Лий.

— Какво друго ти каза? — нервно възкликна Арни.

— Нищо, пък и яз не я разпитвах. — Той му протегна ръка. — Твоя си работа, Арни. Хайде да се помирим.

— Добре. — Арни тихо се изсмя, после прокара ръка по лицето си. — Майната му! Все още не мога да го преживея и едва ли някога ще се примиря. Представи си — влизам в паркинга с Лий под ръка и се чувствам на седмото небе и изведнъж виждам…

— Не се ли страхуваш, че отново ще го направят?

Лицето на Арни се скова.

— Не ще имат възможност.

Сивите му очи бяха ледени и Денис си помисли, че не би могъл да бъде на мястото на Бъди Репертън.

— Защо?

— Защото ще я паркирам пред нас — отвърна Арни и на лицето му отново цъфна широката, жизнерадостна и фалшива усмивка. — Ти какво си помисли?

— Нищо — промълви Денис. Ледените очи на Арни продължаваха да се взират в него. Стори му се, че върви по тънък лед, който се пропуква под краката му. А отдолу има черна, студена вода… — Защо си толкова сигурен, че този път Бъди ще остави Кристин на мира?

— Надявам се да реши, че сме квит — рече Арни. — Ние станахме причина да го изключат от училището…

— Глупости! — разгорещено го прекъсна Денис. — Вината беше изцяло негова. Заплашваше те с нож — какъв ти нож — беше истински кинжал!

— Навярно той е на друго мнение — каза Арни, протегна ръка и се засмя. — Стига сме се карали.

— Добре.

— Изключиха го заради нас. Или по-точно — заради мен, а той и приятелчетата се опитаха да унищожат Кристин. Значи сме квит и това е краят на цялата история.

— Съмнявам се, че той мисли като теб.

— Няма друг избор. Ченгетата разпитвали него, Мучи Уелч и Ричи Трелони и здравата ги подплашили. Навряно са принудили Сенди Галтън да си признае. — Арни презрително сви устни. — Гаден сополанко.