Стивън Кинг - Капан за сънища

Приближи се до другия джип и застана до шофьорската врата с вдигната пушка (искрено се надяваше предпазителят да е освободен); в ушите му отекваше злокобната музика, но той не преставаше да се смее. Резервоар за бензин — налице, но къде е Гамера 61 61 Космическо чудовище от научно-фантастични американски филми от 60-те години. — Б.пр. — Отвъдкосмическият ужас?

Сякаш прочела мислите му — което бе съвършено възможно — говнестулката се блъсна в задното стъкло. То, слава Богу, бе здраво. По окървавената й глава бяха полепнали косми и кожа. Ужасяващите й очи се взираха в Хенри. Дали знаеше, че има как да се измъкне — че разполага с авариен изход? Може би. Но може би си даваше сметка, че това би означавало незабавна смърт.

Чудовищното същество се озъби.

Хенри Девлин, който навремето спечели наградата на Американската психиатрична асоциация за статията си „Краят на омразата“, публикувана в „Ню Йорк Таймс“, също се зъби. Усещането беше прекрасно. После показа на гадината среден пръст. За Бобъра. И за Пит. Което му подейства още по-добре.

Като се прицели, говнестулката — която може и да беше глупава, но не и съвършено безмозъчна — се прикри. Много умно няма що — на Хенри и през ум не му беше минавало да я застреля през стъклото. Но мисълта, че се е сгушила някъде на пода безкрайно му допадаше: „Отиди колкото се може по-близо до бензина, сладуранке.“ После нагласи карабината на автоматичен режим и изпразни пълнителя в резервоара.

Оръжието оглушително изтрещя. На мястото на капачката се появи огромна назъбена черна дупка, но за миг не се случи нищо повече. „Ясно — подобни трикове действат само в холивудските филм“ — рече си Хенри, ала чу дрезгаво съскане, което постепенно премина в гърлено свистене. Отстъпи две крачки назад и отново загуби равновесие. Само след миг задницата на втория джип избухна в пламъци, които обвиха автомобила в огромни жълти венчелистчета. Задните колела отскочиха. Стъклата се разхвърчаха на парченца. Топлината стана непоносима и той бързо се изтъркаля встрани, като влачеше пушката за ремъка и се хилеше като обезумял. Последва втора експлозия и въздухът се изпълни с вихрушка от шрапнели.

Хенри сковано се изправи на крака, подпирайки се на долните клони на най-близкото дърво. Задъхваше се, но не преставаше да се смее — краката и гърбът продължаваха да го болят, а вратът го присвиваше малко странно, сякаш се бе изкълчил . Чуваше как гадината яростно цвърчи.

Хенри заобиколи пламтящата кола, застана до пътническата врата и насочи карабината към счупеното стъкло. За миг се замисли, после разбра защо това е глупаво. Всичките стъкла на хъмъра бяха строшени с изключение на предното. Отново се разхили! Ех, какъв е тъпак! Пълен тъпак!

Чудовището се мяташе сред пламъците в огнения ад. Ако случайно успее да излезе, колко ли куршума са му останали в пълнителя? Петдесет? Двайсет? Пет? Колкото и да са, трябва да му стигнат. Няма да рискува да се връща до джипа на Оуен за нов пълнител.

Но страховете му останаха напразни.

Той почака пет минути, после удължи срока на десет. Снегът продължаваше да вали, от горящия джип в бялото небе се виеше черен дим. Хенри си спомни парада по случай Дните на Дери: Гари Ценните книжа пееше „Ню Орлийнс“, в този момент отнякъде изникна исполин на кокили — легендарният каубой Пекос Бил; като го видя, Дудитс направо се разскача от вълнение. После се замисли за Пит, който ги чакаше на входа на прогимназията и се преструваше, че пуши. Пит, който кроеше планове да бъде командир на първата космическа експедиция на НАСА до Марс. За Бобъра с коженото му яке като на Фонзи от „Щастливи дни“ и клечките му за зъби, и как тананикаше на Дудитс приспивната песничка; спомни си как прегърна Джоунси на празненството по случай сватбата му и му пожела да бъде щастлив за всички им.

Джоунси.

Като се увери напълно, че говнестулката е мъртва — изпепелена — закрачи към шахтената сграда, за да провери дали Джоунси е още жив. Не хранеше особени надежди… но не се беше и отказал.

Единствената връзка на Джоунси със света бе болката, ето защо отначало взе коленичилия до него човек с изпито лице за сън или за плод на въображението, което му е изиграло лоша шега в предсмъртния му час. Човекът приличаше на Хенри.

— Джоунси? Ей, Джоунси, тук ли си? — Хенри щракна с пръсти пред очите му. — Земя вика Джоунси.

— Хенри, наистина ли си ти?