Стивън Кинг - Капан за сънища

— Какво за Б…

От задната седалка се разнесе оглушително трещене — сякаш мощни тонколони гърмяха с пълна сила. С периферното си зрение Фреди улови движение. В огледалото изникна отражението на някакво безподобно създание. То откъсна ухото на Фреди, зъбите му разкъсаха плътта чак до венеца. Невестулката, излязла от Арчи Пърлмътър, откъсна парче от страната на Фреди, все едно гладник откъсва крака на печено пиле.

Той изрева и стреля в дясната врата на джипа. Сетне се помъчи да махне гадината от себе си, но пръстите му се плъзгаха по гладката й кожа. Отвратителното изчадие отметна глава и погълна парчето човешка плът. Фреди затърси дръжката на вратата, но тъкмо когато я напипа, гадината пак се метна отгоре му, впивайки зъби в рамото му близо до врата. От вратната вена шурна кръв, изплиска тавана на купето и покапа като ален дъжд.

Фреди пририта и подметките му затропаха по педала за спирачката, сякаш танцуваше степ. Гадината отново се отдръпна, сякаш обмисляше нещо, но после се пропълзя през рамото му и падна в скута му.

Докато му откъсваше топките, той изрева за последен път… и повече не се обади.

Хенри се бе извърнал на задната седалка на другия джип и наблюдаваше как мъжът в паркирания отзад автомобил се мята зад волана. Радваше се, че снеговалежът е толкова силен, както и че предното стъкло на задния автомобил бе изплискано с шурналата кръв, като по този начин частично закриваше гледката.

Но и така виждаше твърде добре.

Човекът най-сетне престана да се мята и се килна на една страна. Над него надвисна огромна сянка, която сякаш възторжено ликуваше. Хенри знаеше какво представлява тя — бе виждал подобно животно в леглото на Джоунси в Бърлогата. Но едва сега забелязваше, че военния джип, който неотклонно ги преследваше, бе със счупено стъкло. Гадината надали разполагаше със забележителен интелект, за да подуши свежия въздух?

Те не обичат студа. Студът ги убива.

Но той нямаше намерение да се осланя на студа да умори гадината, и то не само защото входа на водохранилището беше на една крачка и плисъкът на крайбрежните вълни в скалите се чуваше и оттук. Някой беше натрупал твърде голям дълг, а само той бе останал жив да му потърси сметка. „Възмездието не прощава“ — често казваше Джоунси. Настъпил бе мигът на отплатата.

Погледна под седалката, не видя оръжие. Пресегна се и отвори жабката. И там нямаше нищо — вътре бяха нахвърляни само фактури, касови бележки за бензин и парцаливо книжле със заглавие „Как да бъдеш своят най-добър приятел“.

Хенри отвори вратата, излезе на снега… и моментално се намери на земята. Тупна по задник и си удари гърба във високия калник на джипа. Да го духаш, Фреди. Изправи се, подхлъзна се повторно, но този път се вкопчи в отворената врата и съумя да се задържи на крака. Внимателно запристъпва към багажника на техния джип, без да изпуска от поглед паркирания отзад „брат близнак“.

— Не мърдай оттам, хубавице — подхвърли и избухна в смях. Издаваше доста налудничави звуци, но това въобще не го смущаваше. — Я снеси някое и друго яйце. Нали и без друго съм човекът-яйце. Вежливият местен яйчар. Искаш ли да ти дам да си почетеш „Как да бъдеш своят най-добър приятел“? Имам я под ръка.

Запревива се от смях и вече не можеше да говори. Хлъзгаше се по коварния мокър сняг като хлапе, което след училище бърза към най-близката пързалка. Опитваше се да се придържа за джипа, но вратата бе единствената издатина по инак съвършено гладката му повърхност. Следеше движенията на гадината в задния автомобил… но изведнъж невестулката изчезна. „Ох-ох. Къде се дяна, мътните я взели? В тъпите филми на Джоунси в този миг започва злокобна музика — помисли си. — Нашествието на говнестулките убийци.“ Отново го напуши смях.

Най-сетне заобиколи джипа и се добра до багажника, който се отваряше чрез бутон, освен ако не е заключен, разбира се. Но сигурно не е. Оуен не се ли промуши през задната врата? Нямаше абсолютно никакъв спомен. Със сигурност не е своят най-добър приятел.

Заливаше се от смях, та чак сълзи му бликнаха от очите; натисна копчето и багажникът се отвори. Той надзърна вътре. Пушки — слава Богу. Армейски карабини — като онази, с която се въоръжи Оуен за последната си акция. Хенри грабна една и я разгледа. Предпазител — налице. Селектор за изстрели — налице. Пълнител с маркировка „АМЕРИКАНСКА АРМИЯ 5,56 КАЛИБЪР 120 ИЗСТРЕЛА“ — налице.

— Колко просто — дори бирум би могъл да се справи — коментира Хенри и продължи да се кикоти. Хвана се за корема и се присви, едва съумявайки да запази равновесие. Краката го боляха, гърбът го болеше, но най-силно го болеше сърцето… и въпреки всичко продължаваше да се смее. Той е яйце, човекът-яйце, смееща се хиена.