Стивън Кинг: Неизживени спомени

— Алън, дали само ми се привидя, или действително колата на онзи тип се превърна във фургон и полетя в небето?

— Не знам, Сийт, и честно казано, не искам никога да науча истината.

В този момент до колата докуцука Хенри Пейтън и докосна рамото на шерифа. Очите му бяха широко разтворени, имаше вид на човек, който скоро ще промени изцяло начина си на живот, житейската си философия или и двете.

— Какво се случи, Алън — попита той. — Какво всъщност се случи в този проклет град?

Поли отговори вместо него:

— Имаше разпродажба. Най-голямата разпродажба по случай закриване на магазин… но в крайна сметка някои от нас решиха да не купят нищо.

Алън отвори предната врата и помогна на Норис да се качи в колата, сетне се обърна към Поли:

— Да тръгваме. Норис е ранен и е изгубил много кръв.

— Хей, почакай! — извика Хенри. — Трябва да ти задам куп въпроси и…

— Ще отложим въпросите за утре. — Той се настани на задната седалка до Поли и затвори вратата. — Днес не съм на работа. Всъщност смятам, че завинаги приключих с работата си в този град. Най-важното е, че всичко свърши. Каквото и да ставаше в Касъл Рок, вече приключи.

— Но…

Алън се приведе и докосна Сийт по рамото.

— Да тръгваме. И не щади конете.

Колата потегли по Мейн Стрийт, на разклона зави наляво и запълзя нагоре по хълма. Преди да го превали, Алън и Поли се обърнаха и хвърлиха последен поглед към града, където огньовете проблясваха като рубини. Той изпита огромна тъга и чувство за загуба и празнота. Помисли си: „Моят град! Това беше моят град, но никога повече няма да бъде.“

Двамата с Поли се обърнаха едновременно и очите им се срещнаха.

— Никога няма да разбереш истината за гибелта на Ани и Тод — промълви младата жена.

— Вече не искам да я науча — отвърна Алън Пангборн и нежно я целуна по бузата. — Тайната принадлежи на мрака, нека я отнесе със себе си.

Колата превали хълма и пое по шосе 119. Касъл Рок изчезна — мракът беше погълнал и него.

Ами да. Видя ли нечие лице, не го забравям никога.

Ела, дай да ти стисна ръката! Да ти кажа честно, познах те още по походката, преди да съм видял добре лицето ти. Това е най-подходящият ден човек да се върне в Джаксън Сити, най-хубавия град в Айова — поне от тази страна на Еймс. Хайде, засмей се, просто исках да се пошегувам.

Имаш ли време да поседнеш до мен? Ето тук, до паметника на загиналите през войните. Слънцето напича приятно и от това място се разкрива прекрасен изглед към града. Внимавай да не се убодеш на някоя тресчица — пейката е тук от незапомнени времена. А сега погледни! Не, не натам, а малко вдясно, към сградата с белосаната витрина. Едно време там се намираше кантората на Сам Пийбълс. Той беше агент по недвижими имоти и бе доста добър в професията си. После взе, че се ожени за онази Наоми Хигинс от Провърбия и двамата се изселиха в друг град, както напоследък правят всички млади хора.

Кантората му остана празна повече от година — след събитията в Близкия изток по нашите места настъпи криза — но сега най-сетне някой е наел помещението. Право да ти кажа, всички говорят само за това. Нали знаеш как е в глухата провинция, където животът е скучен и монотонен — откриването на нов магазин е голяма новина. По всичко изглежда, че скоро ще го отворят — последните работници си събраха инструментите и си тръгнаха още миналия петък. Ако питаш мене… Кой? А, онази жена ли? Ами това е Ирма Скилинс. Едно време беше директорка на гимназията — първата жена, заемаща подобна длъжност в нашия край. Преди две години се пенсионира и комай по същото време се отказа от всякакви обществени задължения — напусна организациите „Източна звезда“ и „Дъщерите на американската революция“. Разбрах, че дори не пеела в църковния хор. Смятам, че до известна степен причината е в ревматизма й — адски я измъчва. Виж как се подпира на бастуна си. Сигурно когато човек изпитва толкова силна болка, би направил всичко да я облекчи.

Погледни я само как оглежда новия магазин! И защо не? Може да е стара, но още не е с единия крак в гроба. Нали знаеш поговорката, че който много знае, бързо остарява… но удоволствието от наученото остава.

Дали мога да прочета надписа? Разбира се, че мога! Преди две години сложих очила, но ги използвам само за работа, иначе никога не съм виждал толкова добре надалеч. Отгоре пише: „ПРЕДСТОЯЩО ОТКРИВАНЕ“. Следва „СБЪДНАТИ МЕЧТИ“ и „НЕВИЖДАНИ СТОКИ“. А най-отдолу… чакай малко, буквите са по-дребни… най-отдолу пише: „НЯМА ДА ПОВЯРВАТЕ НА ОЧИТЕ СИ“. Твърде се съмнявам в последното — в Библията е казано, че няма нищо ново под слънцето и съм по-склонен да вярвам на Светото писание. Но Ирма непременно ще дойде на откриването на магазина. Ако не друго, то поне хубавичко ще огледа човека, дръзнал да опъне яркочервена тента над бившата кантора на Сам Пийбълс.