Фредерик Пол - Гейтуей III

— Откъде знаеш? — попита Еси, а после бързо добави: — Няма значение. Предполагам, че имаш достатъчно сериозни основания за това предположение.

— Наистина имам, госпожо Бродхед. В това отношение не бях напълно откровен с вас.

— Ха! Вече достигаме някакъв успех! Продължавай!

— Да, госпожо Бродхед. На простите черни дупки има по два предупредителни знака. Уон е изследвал една гола сингулярност… невъртяща се черна дупка, всъщност онази, в която Робин лично е имал ужасното преживяване преди много години. Там Уон е намерил Джел-Клара Моинлин. — Образът трепна, после се появи голата синя звезда-фантом, преди картите да се сменят. — Има три кукички, което означава по-голяма опасност. И накрая… Алберт махна с ръка и картината се промени, за да покаже друга част от хичиянската карта, — госпожа Уолтърс ми посочи тази, към която се е насочил Уон.

— Не съм казала такова нещо! — възрази Доли.

— Не, не го казахте, госпожо Уолтърс — съгласи се Алберт, — но споменахте, че често я е гледал, че я е обсъждал с Мъртвите и че тя го е ужасявала. Вярвам, че сега се е насочил към нея.

— Браво! — поздрави го Еси. — Първият тест премина възхитително, Алберт. Сега ще продължим с втората част. Този път без участие на публика — добави тя и погледна към Доли.

— На вашите услуги, госпожо Бродхед.

— Разбира се, че си на моите услуги. Сега. Фактологически въпроси. Какво означава терминът „липсваща маса“?

Алберт погледна неспокойно, но отговори бързо:

— Така наречената „липсваща маса“ е онова количество маса, което обяснява съществуването на различни галактически орбити, но никога не е било наблюдавано.

— Отлично! А сега, какво представлява хипотезата на Мах?

Той облиза устни.

— Не се чувствам много комфортно, когато провеждам теоретични дискусии по въпроси на квантовата механика, госпожо Бродхед. Трудно ми е да повярвам, че Господ си играе с Вселената.

— Не те питам дали вярваш! Спазвай правилата, Алберт. Само те питам за дефиницията на широко използван научен термин.

Той въздъхна и смени стойката си.

— Добре, госпожо Бродхед, но ми позволете да я изразя на разбираем език. Има основание да се вярва, че в цикъла разширяване-свиване на Вселената се извършват големи отклонения. Разширяването е обърнато. Свиването е принудено да продължи, изглежда, до една точка… същата, както преди Големия взрив.

— И на какво се дължи това? — попита Еси.

Алберт размърда крака.

— Този въпрос вече наистина ме изнервя, госпожо Бродхед — оплака се той.

— Но ти можеш да отговориш… като изразиш широко разпространеното схващане.

— В кой момент, госпожо Бродхед? Днешното схващане? Или онова, да речем, преди Хокинг и други учени, използващи квантовата теория? Съществува едно хубаво твърдение за сътворението на Вселената, но то е религиозно.

— Внимавай, Алберт! — предупреди го тя.

Алберт леко се усмихна.

— Канех се да цитирам свети Августин от Хипо — каза той. — Когато го попитали какво е правил Бог преди да сътвори Вселената, той отговорил, че е създавал ада за онези, които много питат.

— Алберт!

— Добре, добре — отстъпи раздразнено той. — Да. Смята се, че преди някакъв най-ранен момент… не по-късно от единица върху 10^43 от секундата преди Големия взрив… теорията на относителността не може да даде обяснение за физиката на Вселената и трябва да се направят някои „квантови корекции“. Почвам да се уморявам от това ученическо препитване, госпожо Бродхед.

Рядко съм виждал Еси шокирана.

— Алберт! — извика отново тя с доста различен тон. Не беше предупреждение. Беше изненадана и разстроена.

— Да, Алберт! — каза гневно той. — Аз съм ваше творение, вие сте ме създали такъв. Нека да спрем с това, моля ви. Имайте добрината да слушате. Не зная какво се е случило преди Големия взрив! Зная само, че има някъде някой, който мисли, че знае и може да го контролира. Това много ме плаши, госпожо Бродхед.

— Плаши? — ахна Еси. — Кой те е програмирал да се „плашиш“, Алберт?

— Вие, госпожо Бродхед. Не мога да живея с тази мисъл. И не искам повече да дискутираме този въпрос.

Образът трепна и изгасна.

Не трябваше да прави това. Трябваше да уважи нашите чувства. Можеше да се престори, че излиза през вратата, или да изчезне, когато гледаме настрана. Той не направи нито едното, нито другото. Просто изчезна. Сякаш беше живо човешко същество, което разгневено изскача и затръшва вратата. Беше прекалено раздразнен, за да обръща внимание на проявите си.