Фредерик Пол - Гейтуей III

Зад нас Алберт каза хладно:

— Съжалявам, ако съм ти създал неприятности, Робин.

Всички се обърнахме едновременно като фигури от онези старинни германски градски часовници. Той седеше на ръба на стола, който току-що бях освободил, и ни разглеждаше. Стори ми се различен. По-млад. По-малко самоуверен. Премяташе пура в ръцете са… пура, не лула… изразът му беше тъжен.

— Мислех, че Еси работи над теб — казах аз с явно раздразнение.

— Еси свърши, Робин. Всъщност тя идва. Мисля, че е справедливо да спомена, че не намери никаква повреда… Нали, госпожо Бродхед?

Еси се появи на вратата и спря. Сложила юмруци на бедрата си, тя втренчи очи в Алберт. Дори не ме погледна.

— Вярно е, програмо — потвърди мрачно Еси. — Не намерих никаква програмна грешка.

— Радвам се да го чуя, госпожо Бродхед.

— Не бързай да се радваш! Фактът си остава. Ти си една повредена по време на експлоатация програма. Затова кажи ми, интелигентна програмо без никаква грешка в програмирането, каква е следващата стъпка?

Холограмата фактически нервно облиза устни.

— О — каза колебливо Алберт, — предполагам, че ще поискате да проверите хардуера.

— Точно така — отвърна Еси и се пресегна да извади ветрилото с данни от гнездото. Мога да се закълна, че видях как по лицето на Алберт пробягна изражение на паника, като при човек, подложен на упойка за голяма операция. После това изражение изчезна заедно с него.

— Продължавайте си разговора — подхвърли Еси през рамо, взе едва лупа и заразглежда повърхността на ветрилото.

Но за какво можехме да говорим? Гледахме как изследва всяка гънка на ветрилото. Тръгнахме подир нея, когато тя, мръщейки се, отнесе ветрилото в кабинета си и наблюдавахме мълчаливо как го заопипва с пинсети и сонди, сложи го в гнездото за тестване, натисна някакви бутони, завъртя нониуси, отчете резултатите на аналитичните везни, Стоях и си триех корема, който бе започнал отново да ме измъчва, а Оди прошепна:

— Какво търси?

Не знаех. Нащърбено, драскотина, корозия, всичко, но каквото и да беше, не го намери. Еси се изправи и въздъхна.

— Няма нищо — каза тя.

— Това е хубаво — предположих аз.

— Така е — съгласи се Еси, — защото ако имаше нещо сериозно, не бих могла да го поправя тук. Но е и лошо, Робин, защото очевидно тази скапана програма е пълна с грешки. Тя да ме учи на скромност!

— Сигурна ли сте, че е дефектирала, госпожо Бродхед? — попита Доли. — Докато вие бяхте в другата стая, Алберт изглеждаше съвсем разбираем. Само малко странен, може би.

— Странен! Доли, през цялото време, докато го проверявах, знаеш ли за какво говореше? За хипотезата на Мах. За липсваща маса и черни дупки, по-черни от обикновените черни дупки. Необходим е живият Алберт Айнщайн, за да разбере… ей! Какво каза? С вас ли е разговарял?

Когато чу потвърждение от другите, Еси седна, стисна устни и се отдаде на размисъл. После разтърси глава.

— О, по дяволите — каза мрачно тя, — няма полза да се опитвам да правя догадки върху проблема. Има само един човек, който знае какво му е на Алберт, и това е самият Алберт.

— Ами ако Алберт не иска да ти каже? — попитах аз.

— Въпросът ти е неправилен — отвърна тя и извади ветрилото. — Правилният въпрос е: „Ако Алберт не може да каже?“

Изглеждаше добре… или, във всеки случай, почти добре. Седеше на любимия си стол и въртеше в ръце пура… този стол и на мен ми беше любим, но в момента нямах настроение да споря с него.

— Хайде, Алберт — започна Еси с любезен, но твърд тон, — ти знаеш, че си повреден, нали?

— Да, малко анормален, според мен — каза той, оправдавайки се.

— Много анормален, ако питаш мен! Добре! Ето какво ще направим, Алберт. Първо, ще ти зададем няколко прости фактологически въпроса… не за мотивации, не за трудни теоретически проблеми, само въпроси, на които можеш да отговориш въз основа на обективни факти. Разбра ли ме?

— Естествено, че ви разбрах, госпожо Бродхед.

— Чудесно. Първо: научих, че си разговарял с гостите, докато Робин и аз бяхме в капитанската каюта.

— Вярно е, госпожо Бродхед.

Тя стисна устни.

— Това е необичайно поведение, нали? Ти си ги разпитвал. Моля те, кажи ми какви бяха въпросите и какви отговори получи.

Алберт се размърда неспокойно.

— Интересувах се главно от обектите, които Уон е изследвал, госпожо Бродхед. Госпожа Уолтърс беше достатъчно добра да ми ги покаже на картите. — Той посочи на дисплея. Погледнахме и там действително се появиха една подир друга серия от карти. — Ако внимателно ги разгледате — каза Алберт и посочи с незапалената си пура, — ще забележите, че съществува определено развитие. Първите му цели са били прости черни дупки, които са отбелязани на хичиянските карти с онези знаци като рибарски кукички. В хичиянскага картография това са знаци за опасност.