Фредерик Пол - Гейтуей III

— Това, което виждате — започна весело той, — е мястото, където капитан Уолтърс е открил платноходката и, както виждате, там няма нищо.

Уолтърс седеше мълчалив на възглавница пред имитацията на камина, колкото се може по-далече и от Доли, и от Джени… а двете стояха колкото се може по-далече една от друга и мълчаха. Но сега Уолтърс заговори уязвен:

— Невъзможно! Записите бяха точни! Ти имаш данните!

— Разбира се, че са били точни — успокои го Алберт, — но сам виждаш, когато разузнавателният кораб е пристигнал там, платноходката вече си е била заминала.

— Не би могла да отиде много далече, ако единствената й тяга е била звездната светлина!

— Вярно, не би могла. Но я е нямало. Все пак — започна Алберт и се усмихна весело, — аз предвидих тази възможност и взех съответните мерки. Ако си спомняте, моята репутация… в предишната ми самоличност, искам да кажа… почиваше на допускането, че скоростта на светлината е фундаментална константа — той огледа присъстващите и добави, — до определените разширения на контекста, които научихме от хичиянците. Но скоростта, да, скоростта е винаги една и съща… почти триста хиляди километра в секунда. Така че програмирах безпилотния летателен апарат в случай, че не намери платноходката, да се премести на разстояние триста хиляди километра по броя на секундите от започване на търсенето.

— Чудесна умна себична програма — каза нежно Еси. — Затова нае интелигентен пилот за изследователския кораб, нали?

Алберт се закашля.

— Корабът също не е обикновен — призна той, — тъй като предвидих, че могат да възникнат специални нужди. Страхувах се, че разходите са много големи. Когато обаче корабът достигнал съответното място, ето какво видял… — Той махна с ръка и на екрана се появи тяло от фина материя с много крила. Вече не беше идеално, а се свиваше и смаляваше пред очите ни. Алберт бе ускорил наблюдаваното от изследователския кораб действие и ние видяхме как големите крила се навиха… и изчезнаха.

Това, което видяхме, ти вече си го виждал. Предимството, което си имал пред нас е, че си знаел какво виждаш. Ние бяхме там, Уолтърс и неговият харем, Еси и аз. Бяхме напуснали тревожния човешки свят, за да търчим подир една загадка и видяхме нещото, към което се стремяхме… как бе изядено от друго нещо! Точно така изглеждаше всичко пред нашите шокирани и неподготвени очи. Седяхме вцепенени и гледахме прибраните крила и голямата блестяща синя сфера, която се появи от нищото и ги погълна.

Усетих, че някой тихо се смее и за втори път бях шокиран, като разбрах кой е.

Беше Алберт, седеше на края на бюрото и бършеше сълзите от очите си.

— Моля за извинение — каза той, — но ако можехте да видите лицата си!

— Проклета голяма егоистична програма — изръмжа сърдито Еси, — престани с тези глупости. Какво става тук?

Алберт погледна жена ми. Не мога точно да дешифрирам изражението му: погледът изразяваше нежност и толерантност и още много други неща, които не свързвах с компютърно генериран образ, дори и на Алберт. Той също беше неспокоен.

— Скъпа госпожо Бродхед — заговори Алберт, — ако не сте искали да имам чувство за хумор, не е трябвало да го включвате в програмата ми. Ако съм ви объркал, моля за извинение.

— Следвай инструкциите! — излая Еси. Изглеждаше разстроена.

— О, много добре. Онова, което видяхте — обясни той и се обърна демонстративно от Еси към групата, пред която говореше, — е според мен първият известен случай на наблюдавана от хора хичиянска операция, извършена в реално време. Платноходката е била отвлечена. Вижте онзи малък кораб, — Той махна небрежно с ръка и образът се завъртя и заплува, уголемявайки сцената. Увеличението беше по-голямо от разделителната способност на оптиката на изследователския кораб и краят на сферата стана неравен и неясен.

Зад него имаше нещо.

Имаше нещо, което се движеше бавно в тъмнината зад сферата. Точно преди да изчезне, Алберт замрази картината и ние загледахме мъглявия обект с форма на риба, доста мъничък, много лошо изобразен.

— Хичиянски кораб — заяви Алберт. — Друго обяснение нямам!

— Сигурен ли си? — извика Джени Йе-ксинг.

— Не, разбира се, че не съм — каза Алберт. — Засега това е само теория. Човек никога не казва „да“ на една теория, госпожице Йе-ксинг, а само „може би“, защото сигурно ще бъде създадена някоя по-добра и онази, която дотогава е изглеждала като най-добра, ще бъде отхвърлена. Но според моята теория хичиянците са решили да отвлекат тази платноходка.