Фредерик Пол: Гейтуей III

Аз не съм Хамлет. Аз съм само компаньон или в най-добрия случай щях да съм такъв, ако бях човек. Но не съм човек. Аз съм компютърна програма. Това състояние е много специално и аз ни най-малко не се срамувам от него, особено като се вземе предвид (както сами ще се уверите), че съм много съвършена програма, която не само може да развие аритметична или геометрична прогресия, или да представи една-две сцени от някакво минало събитие, но и да цитира поети от далечното и тъмно двадесето столетие, и да ви разкаже техните биографии.

Позволете ми преди всичко да ви се представя. Името ми е Алберт и много обичам запознанствата. Винаги започвам, като се представям.

Приятел съм на Робинет Бродхед. Е, може и да не е точно така. Не съм съвсем сигурен, че мога да се нарека негов приятел, макар че много се старая, пък и бях създаден (в този си конкретен вид) тъкмо с тази цел. По същество съм обикновена информационно-търсеща система, която е програмирана да притежава много от отличителните качества на световноизвестния покоен учен Алберт Айнщайн. Затова Робин ме нарича Алберт. Съществува и друга неяснота. Дали напоследък Робинет Бродхед наистина е обект на моята дружба, тъй като тя е в тясна връзка с въпроса кой (или какво) е сега Робинет Бродхед… Но това е дълъг и сложен въпрос и затова ще го разгледаме по-късно.

Зная, че всичко звучи много объркващо и не мога да се освободя от чувството, че не си върша добре работата, тъй като задачата ми е да ви подготвя за онова, което Робин има да разкаже за себе си. Възможно е изобщо да не трябва да правя нищо, понеже вие може би вече знаете историята, която искам да ви кажа. Дори и да е така, нямам нищо против да я повторя. Ние, машините сме търпеливи. Но вие вероятно ще предпочетете да прескочите моето изложение и се запознаете направо с Робин… което, несъмнено, той също ще предпочете.

Ще изградя в моята програма една подпрограма да ме интервюира и ще представя въведението под формата на въпроси и отговори.

Въпрос: Кой е Робинет Бродхед?

Отговор: Робин Бродхед е човешко същество, отишло на астероида Гейтуей, преживяло големи опасности и травми, спечелило началния капитал на едно огромно богатство и обременило съзнанието си с чувство за голяма вина.

Въпрос: Не се отклонявай, Алберт, придържай се към фактите. Какво представлява астероидът Гейтуей?

Отговор: Астероидът Гейтуей е артефакт, оставен от хичиянците. Те са го напуснали преди половин милион години. Представлява нещо като орбитален паркинг за хичиянски звездолети. С тях можете да отидете до всяка точка от Галактиката, но не можете да контролирате накъде да летите. (За повече подробности вижте карето по-долу. Прилагам го, за да ви покажа колко съвършена информационно-търсеща програма всъщност съм аз.)

Въпрос: Внимавай. Алберт! Излагай само фактите, моля. Кои са тези хичиянци?

Отговор: Виж, нека да се разберем! Ако „ти“ ще ми задаваш въпроси — макар „ти“ да си само една подпрограма на същата програма като „мен“, — ще трябва да ме оставиш да отговарям по най-добрия възможен начин. „Фактите“ не са достатъчни. Голи „факти“ могат да се получат от всяка примитивна система. Аз съм прекалено съвършена система, за да си губя времето с излагане само на факти. Аз искам да опиша предхождащите ги събития и обстановката. Например, за да обрисувам най-пълно хичиянците, трябва да разкажа как за първи път са се появили на Земята.

Станало е преди около половин милион години, в късния Плеистоцен. Първото живо земно същество, което научило за тяхното съществуване, била саблезъба тигрица, родила две тигърчета. Една вечер, след като изръмжала застрашително и прогонила нахалния мъжкар, легнала да спи. На сутринта се събудила и открила, че едното тигърче го няма. Месоядните не…

Въпрос: Алберт, моля те! Остави това за Робин, а ти продължи до мястото, откъдето той започва да разказва.

Отговор: Вече ти казах и ще повторя. Ако отново ме прекъснеш, просто ще те изключа, подпрограмо! Ще разказвам така, както смятам за добре.

Месоядните не умеят да броят добре, но тази тигрица била достатъчно интелигентна и правела разлика между едно и две. За нещастие на останалото тигърче месоядните са много избухливи. Загубата на едната й рожба толкова много я вбесила, че в пристъп на ярост тя убила и другата. Заслужава да се отбележи, че това била единствената фатална последица за големите млекопитаещи от първото посещение на хичиянците на Земята.