Фредерик Пол: Гейтуей III

Така че австралопитеките не били уникални. Въпреки това те били много ценни. Ето защо хичиянецът, който пренесъл колония от тях от равнините с белеещи се кости до новата им жизнена среда в Космоса, получил голямо признание.

Работата била трудна и продължителна. Този хичиянец бил потомък на три поколения, организирали проекта за изследване и картографиране на слънчевата система. Той очаквал, че неговото потомство ще продължи работата. Но в това сбъркал.

Хичиянците останали в слънчевата система на Земята общо малко повече от сто години. А после за по-малко от един месец я напуснали.

Решението за изтегляне било взето… набързо.

Започнали да опаковат всичко — от приличните на мравуняци лабиринти на Венера, малките предни станции на Диона 3 3 Спътник на Сатурн, в старогръцката митология, дъщеря на Океан и Тетия, у Омир съпруга на Зевс. — Б.пр. и южната полярна шапка на Марс, чак до последния, намиращ се в орбита артефакт. Хичиянците били най-прибраните „наематели“. Те изнесли над деветдесет и девет процента от инструментите, машините, дреболийките и дрънкулките, използвани от тях по време на престоя си в земната слънчева система. Прибрали дори направения боклук. Особено боклука. Нищо не забравили. Изобщо нищо не оставили върху повърхността на Земята, дори такива ненужни неща като хичиянски еквивалент на бутилка от кола или използвана салфетка. Хичиянците не направили невъзможно за наследниците по съребрена линия на австралопитеките да научат, че са посетили техния район. Само се погрижили най-напред да усвоят междузвездните полети и чак тогава да разберат за тях. Много от онова, което хичиянците отнесли, било безполезно и те го изхвърлили в междузвездното пространство или върху Слънцето. Немалка част била откарана на много далечни места за специални цели, И това те извършили не само в земната слънчева система, а навсякъде. Хичиянците почистили като с прахосмукачка почти всички следи. Никоя съкрушена холандска вдовица от Пенсилвания, която се готви след смъртта на съпруга си да прехвърли къщата в стопанството на семейството на най-големия син, не е оставяла помещенията по-чисти.

Те не оставили почти нищо и във всеки случай, нищо без определена цел. На Венера запазили само главните тунели, основите на постройките и грижливо подбрани голи артефакти. На крайните постове — само минимален брой пътепоказатели. И още едно нещо.

Във всяка слънчева система, където предполагали, че живеят разумни същества, хичиянците оставили по един голям загадъчен подарък. В слънчевата система на Земята това бил правоъгълен астероид, използван като спирка за техните междузвездни полети. На едно или друго грижливо подбрани далечни места в други звездни системи оставили по някое важно съоръжение. Всяко съдържало работеща, функционално почти неразрушима част от хичиянски звездолет за полети със свръхсветлинна скорост.

Тези богатства стояли много дълго там, повече от четиристотин хиляди години, докато хичиянците се прибрали в тяхната база. Австралопитеките на Земята претърпели неуспех в своята еволюция, макар хичиянците да не го разбрали. Но братовчедите на австралопитеките станали неандерталци или кроманьонци, а после, по последен каприз на еволюцията, съвременният човек. А междувременно се развили и крилатите същества, много неща научили, открили предизвикателството на Прометей и загинали. Други две от съществуващите технологически общества се срещнали и взаимно се унищожили. А шест от останалите обещаващи вида изостанали в своята еволюция. В това време хичиянците се криели и през няколко седмици, според тяхното време… всеки няколко хилядолетия, според бързия ход на времето навън от тяхното скривалище — страхливо надничали през шварцшилдовата си повърхнина.

А подаръците чакали и накрая човешките същества ги намерили.

И така, хората открили хичиянските звездолети и с тях започнали да кръстосват Галактиката. Първите изследователи били изплашени, отчаяни хора. Техният единствен шанс да се измъкнат от мизерията на Земята бил да рискуват живота си в едно безразсъдно пътуване до обект, който можел или да ги направи богати, или, което било много по-вероятно, да загинат.

Такава е частта от историята на хичиянците, свързана с човешката раса, до времето, откъдето разказът ще продължи Робин. Имаш ли някакви въпроси, подпрограмо?

Въпрос: Х-р-р-р-р-р.

Отговор: Подпрограмо, не се прави на интересна. Зная, че не спиш.