Фредерик Пол: Гейтуей III

———————————————

За мен това е един от най-лесните начини за намиране на информация:

„Конфликтът за Доминиканския остров, макар и ужасен, бил преодолян за седем седмици, тъй като както Хаити, така и Доминиканската република, желаели да живеят в мир, за да възстановят съсипаните си икономики. Следващата криза, пред която се изправил Секретариатът, изпълнила човечеството с големи надежди, но тя криела и големи рискове за световния мир. Имам предвид, разбира се, откриването на така наречения Хичиянски астероид. Макар да било известно, че много отдавна представители на технологически развита извънземна раса били посетили слънчевата система и били оставили някои ценни артефакти, откриването на този астероид и многобройните работещи космически кораби било съвсем неочаквано. Ползата от това, разбира се, била неоценима и почти всички страни, членки на ООН, овладели космическите полети, предявили претенции за него. Аз няма да говоря за деликатните и тайни преговори, довели до създаването на петстранната корпорация «Гейтуей». Ще кажа само, че с това се сложило началото на нова ера за човечеството.“

———————————————

След десет години хичиянците отново дошли. Те върнали някои от животните, които били взели, включително и мъжкия саблезъб тигър, вече стар и закръглен, и взели нови видове живи същества. Този път не взели четириноги. Хичиянците се научили да правят разлика между различните видове хищници. Избрали едни тромави, с полегати чела, с четири крайника, високи същества с окосмени лица и без брадички — техните много далечни сродници по съребрена линия, хората, ги нарекли Australopitecus afarensis 1 1 Изчезнал вид висш бозайник от Плеистоценска епоха. — Б.пр. . Тях хичиянците не върнали. Те решили, че тези същества са от земните видове с най-голяма вероятност за развитие на значителна интелигентност и започнали да изпълняват програма за постигане на набелязаната цел.

Разбира се, в своите издирвания хичиянците не се ограничили със Земята, но никоя от останалите планети в слънчевата система не притежавала онова, което ги интересувало. Те търсели. Изследвали Марс и Меркурий, хвърлили по едно око на облачната покривка върху газовите гиганти отвъд астероидния пояс, открили, че там се намира планетата Плутон, но не си направили труда да я посетят. Направили нещо като хангар за звездолетите си в един странен астероид, издълбали добре изолирани тунели на Венера и тя заприличала на пчелна пита. Хичиянците не избрали Венера, защото предпочитали нейния климат пред този на Земята. Всъщност те ненавиждали повърхността на тази планета толкова, колкото я ненавиждат и хората. Поради това направили постройките си под земята. Но те ги изградили там, защото на Венера нямало нищо живо, на което да навредят, а хичиянците без нужда никога не причинявали зло на живи същества.

Хичиянците не се ограничили също и със слънчевата система на Земята. Техните кораби пресекли Галактиката и отишли отвъд нея. Те съставили карта на всичките двеста милиарда астрономически обекта по-големи от планета в Галактиката. Не посетили всички тези обекти. Но не препуснали да ги проверят, да прелетят над всеки един и да извършат дистанционно изследване за следи от живот. Впоследствие повечето станали забележителни туристически обекти.

А други… съвсем малко на брой… съдържали онази ценна особеност, търсена от хичиянците, наречена живот.

Животът бил рядкост в Галактиката. Интелигентният живот обаче, включително и според дефиницията на хичиянците, бил още по-голяма рядкост… но все пак съществувал. Съществували земните австралопитеки, които вече били научени да използват оръдия на труда и започнали да развиват обществени институции. Съществувала обещаваща крилата раса в съзвездието, наричано от хората Змиеносец; на една плътна, огромна планета, която се въртяла около звезда от девета величина в съзвездието Еридан 2 2 Голямо южно съзвездие между Кит и Орион. — Б.пр. , съществувала раса мекотели. Имало и други четири или пет вида различни същества, намиращи се на звезди в далечната част на ядрото на Галактиката, скрити от погледа на хората зад облаци от газ, прах и плътни звездни образувания. Общо петнадесет вида от петнадесет различни планети на хиляди светлинни години една от друга можело да се очаква съвсем скоро да станат достатъчно интелигентни, за да пишат книги и да строят машини. (Хичиянците дефинирали „съвсем скоро“ като интервал от време от няколко до около един милион години.)