Фредерик Пол - Гейтуей III

Макар ужасена от този неочакван сблъсък, Клара се изплаши и от нещо друго. Всичко, което знаеше за хичиянските кораби, показваше, че човек никога не трябва да се опитва да смени зададения курс. Тя знаеше, че по-новите открития позволяваха да се направи това, но знаеше също, че не бива да се прави прибързано, а само след грижливо пресмятане и планиране, а Уон не беше в състояние да извърши такова пресмятане.

Но това нямаше никакво значение. Големият кораб с форма на акула се приближаваше.

Въпреки страха, Клара наблюдаваше с възхищение как пилотът на другия кораб с лекота променя курса и скоростта. Маневрата бе извършена с изключително майсторство. Уон стоеше вцепенен пред пулта и наблюдаваше с отворена уста, хленчейки. После, когато на екрана се появи огромният кораб, а след това излезе извън обзора на скенерите и се чу стържещият звук от люка на свързващия ръкав, той зарева от страх и се втурна към тоалетната. Клара остана сама. Тя видя как люкът се отваря. Така Джел-Клара Моинлин стана първото човешко същество, срещнало се с хичиянец.

Хичиянецът се подаде от люка, изправи се и застана пред нея. Беше по-нисък от Клара. Вонеше на нещо амонячно. Очите му бяха кръгли, защото това е най-добрата форма за орган, който трябва да се върти във всички посоки, но не бяха човешки очи. Нямаха концентричен пигментен кръг около зеницата. Нямаха и зеница, само прилично на кръст по-тъмно петно в средата на розов мрамор. Тазът му беше широк. Провиснала под таза, между бедрата, ако крайниците можеха да се оприличат на човешки крака, имаше капсула от светлосин метал. Повече от всичко друго хичиянецът приличаше на малко дете, напълнило гащите.

Тази мисъл проникна в обхванатия й от ужас ум и Клара малко се успокои… съвсем мъничко… съвсем за кратко време… крайно недостатъчно. Когато съществото пристъпи напред, тя отскочи назад.

Клара направи крачка и хичиянецът я последва. В този момент люкът отново се отвори и се показа още един. От напрежението и колебливите му движения на Клара й се стори, че той бе почти толкова изплашен, колкото и тя. Тогава каза, не защото очакваше, че ще бъде разбрана, а защото бе невъзможно да не каже нищо:

— Добре дошъл!

Съществото я изучаваше. Раздвоеният му език ближеше блестящите черни бръчки на лицето му. То издаваше странен, мъркащ звук, сякаш мислеше. Накрая, на някакъв близък до английския език, то заговори:

— Аз сам хициянец. Аз фравя теб не лошо.

То гледаше с възхищение и отвращение Клара, след това заговори бързо на другия, който започна да търси из кораба. Без особен труд намериха Уон и с лекота изведоха и Клара, и Уон през свързващите ръкави в хичиянския кораб. Клара чу стържещ звук от затварящи се люкове и веднага след това почувства трепване, което означаваше, че корабът на Уон е откачен. Беше пленница на хичиянски кораб.

Хичиянците не я нараниха. Ако имаха такова намерение, най-малкото не бързаха да го изпълнят. Бяха петима и всичките бяха много заети.

С какво бяха заети Клара не можеше да се досети и очевидно онзи с ограничения английски речник също беше твърде зает, за да се заеме с трудната задача да й обяснява. Онова, което явно искаха от Клара в момента, беше да не им се пречка. Нямаха никакъв проблем да й го обяснят. Една с прилична на изсъхнала кожа и болезнено силна хватка ръка я хвана и безцеремонно я бутна там, където искаха да седи.

Уон не им създаваше никакви проблеми. Той лежеше свит в един ъгъл със силно стиснати очи. Когато откри, че Клара е наблизо, той погледна с едно око към нея, побутна я по гърба, за да привлече вниманието й и прошепна:

— Мислиш ли, че наистина няма да ни направят нищо лошо?

Клара вдигна рамене. Уон застена почти безгласно, след това се сви в ембрионално положение. Тя с отвращение видя от устата му да се стича лига. Беше изпаднал в кататония.

Очевидно от Уон не можеше да очаква помощ. Трябваше да се изправи пред хичиянците сама… независимо какви бяха техните намерения.

Но това, което ставаше, бе прекрасно. Толкова много нови неща имаше за Клара! Нейните познания за хичиянските кораби бяха ограничени до антиките, които тя и другите изследователи на Гейтуей използваха.

Този кораб бе нещо съвсем различно. Той беше по-голям от петместните. Оборудването му далеч надминаваше дори уредите в частната яхта на Уон. Вместо едно, имаше три табла за управление. Разбира се, Клара не знаеше за какво са другите две, освен за пилотиране на кораба — съдържаха уреди и скали, каквито никога не бе виждала. Той не само имаше осем до десет пъти по-голям обем от един петместен кораб, но относително по-малка част от пространството беше заета от апаратура. В него бе възможно да се движи съвсем свободно! Вътре имаше и стандартни неща… предмет с форма на бобина, който светеше при пътуване със скорост по-голяма от скоростта на светлината, седалки с V-образна форма и т. н. Имаше и боксове, светещи със синя светлина, които скимтяха и присветваха, и различни кристали с форма на безконечен винт, които, Уон й каза ужасен, били за копане в черни дупки.