Робърт Шекли - Обмен на разуми

— Същото.

— Нали казахте, че знаете!

— Не съм казвал такова нещо, не съм го загатвал даже — Валдец смръщи тъмнокафявото си чело. — Казах само, че ще ви помогна да я намерите.

— А като не знаете къде живее…

— Няма значение — важно вдигна пръст Валдец. — Търсенето няма нищо общо с това къде живее Кати. То се свежда до нещо много просто — да се намери самата Кати. Поне така ви разбрах.

— Да, разбира се. Но щом не отиваме там, където живее, къде изобщо сме тръгнали?

— Там, където ще бъде — безгрижно отвърна Валдец.

— А-ха.

Вървяха сред чудесата на минералното царство и най-сетне приближиха до ниски хълмове, легнали като уморени моржове около забележителен син кит — величествена планинска верига. Мина още един час и Марвин отново бе обзет от беспокойство. Този път се опита да шикалкави, надявайки се по този начин да измъкне тайната.

— А вие откога познавате Кати?

— Не бях имал удоволствието да срещна.

— Значи за първи път я видяхте с мен в рестиранта?

— За съжаление и там не я видях, защото докато сте си говорили, аз бях в тоалетната да си изпразня мехура. Може би съм я мернал с периферното си зрение, когато се прощаваше с вас, но това по-скоро е било доплеров ефект, предизвикан от червената врата.

— И не знаете нищо за Кати?

— Само това, което чух от вас. А то, честно казано, не е никак много.

— Тогава как възнамерявате да ме заведете там, където ще бъде?

— Много лесно. Ако си дадете труда да помислите поне малко, веднага ще разберете.

Марвин помисли цели няколко секунди, но задачката се оказа непосилна.

— Да разсъждаваме логично — започна Валдец. — Каква е моята задача? Да намеря Кати. Какво знам за нея? Нищо.

— Не звучи много обнадеждаващо.

— Това е само половината от задачата. Да допуснем, че не знам нищо за Кати. Какво знам за издирването?

— А?

— Вярвяте или не, но за издирването знам абсолютно всичко — тържествено обяви Валдец. — Защото аз съм специалист по теорията на търсенето.

— По какво?

— Теорията на търсенето — повтори Валдец без предишната помпозност.

— Ясно — Марвин изобщо не беше очарован. — Ами да, забележително. Сигурен съм, че теорията е великолепна. Но ако не знаете нищо за Кати, не мога да си представя как ще ви помогне и най-добрата теория.

Валдец въздъхна (не демонстративно) и прокара червено-кафявите си длани по мустаците.

— Виж сега, приятелче, ако знаеше всичко за Кати — навици, другари, желания, антипатии, надежди, страхове, мечти, планове и така нататък — как според вас бихте я намерили?

— Все някак.

— Независимо, че не знаете нищо от теорията на търсенето?

— Да.

— Добре. Да разгледаме обратния случай. Знам всичко за теорията на търсенето. Следователно не ми трябва да зная нищо за Кати.

Неуморно се изкачваха по склона, а той ставаше все по стръмен. Силен вятър ги шибаше в лицата, под краката им се появи слана.

Валдец задълба в тънкостите на теорията на търсенето и приведе следните характерни примери: Хектор търси Лизандра, Адам очаква Ева, Галахад тръгва да търси Свещения Граал, Фред Добс открива съкровищата на Сиера Мадре, Едуин Арлингтон Робинсън открива диалектическите особености на типичната американска среда, Гордън Слай намира Наяд МакКартни, ентропията преследва енергията, Бог следи за хората, Ян идва след Ин.

— От тези примери са изведени общите концепции на търсенето и техните основни следствия.

Марвин беше твърде потиснат, за да отговори. Хрумна му, че в тази ледена, безводна пустиня като нищо могат и да умрат.

— Колкото и да е смешно, теорията на търсенето ни налага един извод: нищо не се губи в истинския (или идеалния) смисъл на тази дума. Сам преценете. За да се загуби нещо, трябва да съществува място, където да се загуби. Самото място не е възможно да се открие, защото простото множество не предполага качествено различие. Или, ако се изразим с терминологията на търсенето, кое и да е място прилича на всяко друго. Затова заменяме понятието „загуба“ с понятието „неопределено местонахождение“, което, от своя страна, подлежи на математически анализ.

— Но ако Кати на практика не се е загубила, следва, че не можем да я намерим.

— По принцип твърдението е вярно. Но, разбира се, то е едно идеално твърдение и в дадения случай е невалидно. За практическите цели на теорията на търсенето се налага да бъде модифицирано. Дори нещо повече — основната презумция трябва коренно да се промени и да се върнем към първичната концепция за Търсенето и Намирането.