Робърт Шекли - Обмен на разуми

Ваш предан приятел

Мардук Крас

В първия момент Марвин страшно се ядоса на писмото, но след това се засмя и го захвърли. Без съмнение Мардук е негодник, но симпатичен негодник с широка душа. Реши да извлече максимално възможното от тази съмнителна сделка, да забрави за предполагаемата бомба, увиснала над устните му, и да се наслаждава на пребиваването си на Селсъс.

Тръгна да огледа новия си дом и остана доволен. Оказа се шикозна дупка, планирана така, че да живееш в нея с удоволствие, а не просто да си прекарваш дните. Главната особеност — пентабрахацията — показваше служебното положение на Крас. По-несъстоятелните се задоволяваха със системи от три-четири галерии, а в бродеите на Северното Блато цели семейства се гъчкаха в едно– или двугалерийни системи. В близко време обаче се задаваше жилищна реформа.

Кухнята — чиста и съвременна — изобилстваше от гастрономични чудеса. Имаше буркани със захаросани червеи, консерви с екзотична салата от морски звезди и деликатеси от тубипора, пенатула, горгония и ренила. Имаше и консервирана белобузеста гъска в сос от ротифер и орхидея, както и пакет с бързо замразени сладки и кисели юки. Обаче (типично за ергените!) липсваше най-важното — ни парче гастропод, ни бутилка газиран джинджифилов мед.

Докато скиташе из дългите, извити галерии, Марвин попадна в музикалната стая. За нея стопанинът не беше пестил средства. По-голямата част от стаята заемаше усилвател „Империал“ с две огромни тонколони „Тиранин“. Мардук използваше четиридесетканален микрофон „Вихър“, а селекторът на усещания от разширяващ се тип беше оборудван с поплавъчен пасивен регулатор. Сигналът се записваше чрез снемане на изображението, но можеше да бъде превключен и на модулация на спада. Може и да не е за професионалисти, но все пак уредбата беше прекрасна за любители.

Сърцето на системата беше инсектариума. По-точно ингенуатор модел „Супер Макс“ с ръчен и автоматичен контрол на смесването, регулируемо въвеждане и различни максимизиращи и минимизиращи устройства.

Марвин избра „Щурчов гавот“ (Корестал, 431В) и се вслуша във вълнуващото трахейно облигато и нежният акомпанимент на духовите инструменти — дует Малфиджиански туби. Познанията му за музиката бяха доста повърхностни, но все пак оцени цялата виртуозност на изпълнението — Синьоивичест щурец, чието второ коремче леко пулсира.

Марвин се наведе над инсектариума и кимна със задоволство. Синьоивичестият щурец щракна с мандибулите 9 9 мандибули — първият чифт челюсти при членестоногите си, след което се обърна и отново се зае да музицира. Това беше специално поощрение за виртуозното изпълнение на един блестящ музикант, чиято трактовка беше повече ефектна, отколкото правилна. Разбира се, Марвин и това не можеше да постигне.

Премести превключвателя от положение „Активно“ в положение „Бездейно“ и щурецът отново потъна в сън. Инсектариума беше добре зареден — личаха симфонии на майски бръмбари и най-новите чудновати песни на гъсеници. Обаче Марвин реши, че има толкова много други неща за гледане и няма да си пълни главата с музика.

В гостната седна на масивна, старинна глинена пейка (оригинален Уормстетър!), подпря глава на гранитната облегалка и реши да си почине. Но халката продължаваше да тиктака и постоянно му нарушаваше спокойствието. Протегна се към ниската масичка и взе първата му попаднала чувствителна пръчица. Прокара пръсти по нея, но бързо му омръзна. Беше му трудно да се съсредоточи дори и върху нещо развлекателно. Захвърли пръчицата и се зае да гради планове.

Беше притиснат в лапите на неумолимото време. Налагаше се да счита, че миговете му са преброени и стават все по-малко. Искаше му се по някакъв начин да запомни последните си часове, но как?

Смъкна се от Уормстетъра и тръгна по главната галерия, като ожесточено потропваше с нокти. Внезапно стигна до решение и са запъти към гардеробната. Избра си нова пелерина от златисто-бронзов хитин и внимателно обви с нея плещите си. Намаза лицевата си четина си с ароматично лепило, напръска пипалата си с лак, от който ставаха по-еластични, изправи ги под изискания ъгъл от шейсет градуса и им придаде изящна естествена извивка. Накрая напудри с лавандулов пясък средния си сегмент, а раменните хрущяли поръби с черна ивица.

Застана пред огледалото и остана доволен от външността си: добре облечен, но без излишна натруфеност. Преценяваше се възможно най-безпристрастно и откри, че е млад, представителен и прилича на учен-хуманитарист.