Робърт Шекли - Обмен на разуми

Вече по-бързо, Марвин издекламира:

Отшелникът:

Марвин:

Отис, който едва се въздържаше да не се изкикоти, се обади:

— Ей! Май чух да ме споменавате?

— Позна — озъби му се Марвин. — По-добре се помъчи да спретнеш някой стих, ако искаш да се разкараме оттук.

— Че защо? Справяш се като за двама.

— Не става. Отшелникът току-що предупреди, че всеки отговаря за себе си.

— Какво да правя, Господи? — прошепна Отис. — Не знам нито една поема.

— Ами измисли нещо — намеси се яйцето.

— Ммм… Помня само част от нещо на Суинбърн, което ми разправи една лепка. Хубаво беше, ама доста глупаво.

— Я да го чуем — настоя Марвин.

Отис се препоти докато започне:

Отшелникът:

Марвин:

Отшелникът:

Придържайки се към мерената реч, полека се приближаваха към къщурката на Отшелника, където видяха древен и грозен разумопредавател, скрит зад един храст. Марвин разбра, че и най-откачените си имат собствен номер — Отшелникът беше дошъл на планетата преди по-малко от година, а вече сигурно е натрупал състояние от нелегалното прехвърляне на бегълци на затънтените пазари в Галактиката.

Не беше етично, но както каза Отшелникът:

Не бе изминало кой знае колко време. Оказа се, че не е трудно да намерят работа за Отис Дейгобърт. Въпреки че твърдеше противното откриха в него слаба, но многообещаваща склонност към садизъм и затова Отшелника изпрати разума му в тялото на асистент на зъболекар на планетата Продента IХ.

Яйцето пожела на Марвин всичко най-хубаво и се отдалечи към гората.

— Време е да се заемам и с теб — обърна се Отшелника към Марвин. — Струва ми се, че ако изслезваме психологията ти с подобаваща обективност, бихме могли ясно да забележим тенденция към готовност за саможертва.

— В мен? — Марвин беше като гръмнат.

— Точно така.

— За саможертва?

— Точно така.

— Не съм много сигурен — само вежливостта го накара да се изрази по този начин. Иначе беше абсолютно убеден, че Отшелника е объркал нещо.

— Затова пък аз съм сигурен. И без излишна скромност мога да заявя, че моят опит в търсенето на работа е по-богат от твоя.

— А, сигурно. Както виждам, престанахте да говорите в стихове.

— Много ясно. Защо да продължавам?

— Защото преди говорехте само в стихове.

— Това е съвсем друга работа. Тогава бях навън и се налагаше да се защитавам. Сега съм си вкъщи, следователно съм в безопасност.

— Навън стиховете ли ви защитават?

— А как иначе? От две години съм тук и оттогава две кръвожадни раси се опитват да ме хванат. С удоволствие биха ме убили, ако можеха да ме намерят. А аз, както виждаш, съм си цял-целеничък.