Робърт Шекли - Обмен на разуми

— Е, това е много хубаво. Но не мога да схвана какво отношение има мерената реч към личната ви безопасност.

— Да пукна, ако знам. Според скромното ми мнение аз съм рационалист и въпреки това трябва да призная, макар и неохотно, че стиховете действат безотказно. Просто помагат и това е.

— Не ви ли идвало на ум да направите малък опит? Имам предвид не сте ли пробвали да говорите и навън в проза? Може пък стиховете да не са задължителни.

— Може. А ти пробвал ли си да се разхождаш по морското дъно? Може пък въздухът да не е задължителен.

— Не е едно и също.

— Абсолютно едно и също е. Само че се отплеснахме. Говорехме за теб и склонността ти към готовност за саможертва. Тази склонност отваря пред теб переспектива да една доста увлекателна работа.

— Не ме интересува. Друго нямате ли?

— Не — отряза Отшелника.

По странно стечение на обстоятелствата в този миг отвън долетя страхотен тътен и грохот. Марвин веднага предположи, че го гонят или мелдци, или ганзъри, или всички заедно.

— Приемам работата. Но бъркате.

За Марвин остана да каже последната дума, но за Отшелника остана да свърши последната работа. Той нагласи оборудването си, натисна бутона и изпрати Марвин към новата му кариера, на планетата Селсъс V.

На Селсъс V да правиш и приемаш подаръци се считаше за висша форма на културата. Немислимо е да откажеш подарък — подобна постъпка предизвиква у всеки селсъсиец емоция, сравнима само със земния страх от кръвосмешение. По принцип в това да получиш подарък няма нищо лошо. Повечето от тях са „бели“ и изразяват най-различни оттенъци на любов, благодарност, нежност и така нататък. Обаче има и „сиви“ подаръци на предупреждението, и „черни“ — на смъртта.

Ето че известен държавен чиновник получил от своите избиратели красива халка за зурлата си, с която трябвало да се кичи поне две седмици. Великолепно украшение с един-единствен недостатък — тя тиктакала.

Всяко друго същество би захвърлило халката в най-близката канавка. Но никой селсъсиец не би направил това, ако е с всичкия си. Даже не би я дал за проверка. Ръководят се от простото правило, че на харизан кон зъбите не се гледат. А при най-малкия намек за нещо подозрително би се развихрил страхотен обществен скандал.

Проклетата халка трябвало да краси зурлата поне две седмици.

А тя тиктакала.

Чиновникът, който се казвал Мардук Крас, размишлявал над проблема. Мислил си за своите избиратели, за това как им е помагал и как ги е подтискал. Халката е символ на предупреждение. В най-добрия случай „сив“ подарък. В най-лошия — „черен“. Миниатюрна бомба с елементарна конструкция, която след няколко мъчителни и тревожни дни ще му отнесе главата.

Мардук не беше привърженик на самоубийството. Беше наясно, че няма никакво желания да носи халката. Но прекрасно разбираше, че е задължен да го прави. Оказа се изправен пред класическата селсъсианска дилема.

„Нима ще направят това с мен? — питаше се той. — И то само защото разреших на мястото на стария и грозен жилищен район да построят промишлени предприятия? Или пък защото сключих договор със собствениците на сгради да повишат наема с триста и двайсет процента и в замяна на това ги задължих в петдесетгодишен срок да подменят водопроводната инсталация? Боже Господи, никога не съм претендирал, че съм безгрешен. Може и да съм правил грешки тук-там, но съм си ги признавал. Кой би изтълкувал това като антисоциална постъпка?“

А халката весело тиктакаше, отчитайки секундите, от което го сърбеше зурлата и го стягаше сърцето. Мардук си спомни за свои колеги, които платиха с главите си, след като получиха подаръци от ненормални избиратели. Нищо чудно този подарък да се окаже „черен“.

— Тъпи лигльовци! — изръмжа Мардук. От ругатнята му стана по-леко, макар че никога не би си подволил да я изрече пред публика. Приемаше подаръка като лична обида и го преживяваше доста тежко. Работиш неуморно за благото на разни идиоти с провиснала кожа и брадавици по зурлите и накрая какво? Бомба в носа!

За миг се изкуши наистина да захвърли халката в най-близката кофа с хлор. Това би ги вразумило. А и прецедент имаше. Нима свети Ворийг не отхвърли Цялостното Приношение на Трите Духа?

Да, ама според каноническото тълкувание Приношението на Духовете е било замислено като подкопаващо устоите на Подаръците, следователно и на самото общество. Защото, ако направиш своето Цялостно Приношение, нямаш възможност да правиш повече подаръци.