Робърт Лъдлъм - Заговорът „Аквитания“

— Капитане — рече Делавейн и пръв козирува на командира на кораба въпреки по-ниския му чин. Леко пискливият му глас беше вежлив, за разлика от погледа, който излъчваше нескрита враждебност.

— Господин генерал — отвърна капитанът и козирува едновременно с Конвърс. — Това да не е изненадваща проверка от командването в Сайгон?

— Не, това е наложителен разговор между нас двамата — между командването в Сайгон и едно от по-малките му поделения.

— Разбирам — каза капитанът. Раздразнението му разруши маската на спокойствие. — В момента давам спешни нареждания на този офицер…

— Да не би да ги смятате за по-важни от разпорежданията, които аз ще ви дам? — рязко го прекъсна Делавейн.

— Господин генерал, изживяхме един тъжен и изтощителен ден — рече капитанът. — Само преди час загубихме един от най-добрите си летци…

— При бягство ли? — отново го прекъсна Делавейн. Неуместността на забележката беше подсилена от гъгнивия му фалцет. — Опашката му ли откъснаха?

— Приемете официалния ми протест срещу подобни изявления! — обади се Конвърс, неспособен да се контролира. — Аз ще заместя този човек и отхвърлям казаното от вас… господин генерал.

— Вие? Кой, по дяволите, сте вие?

— Спокойно, лейтенанте. Свободен сте.

— Най-почтително моля да ми разрешите да отговоря на генерала, господин капитан! — обърна се Джоел на висок глас към командира си. Гневът го беше приковал на място.

— Какво? Пикльо с пикльо!

— Името ми е…

— Млък! Не ме интересува! — Делавейн рязко вдигна ръка към капитана. — Искам само да знам защо смятате, че можете да не се подчините на заповедите на командването в Сайгон! Наредих да нанесете удар в петнайсет нула нула! Вие „почтително отклонихте“ изпълнението на тази заповед!

— Към нас настъпва неблагоприятен атмосферен фронт и вие го знаете не по-зле от мен.

— Моите метеоролози твърдят, че времето е напълно подходящо за полети!

— Подозирам, че ако поискате подобно твърдение и по време на бирмански мусон, те пак ще ви го предоставят.

— Това е нечувано неподчинение!

— Този кораб е под мое командване и военните разпоредби са недвусмислени по отношение на това кой командва тук.

— Искате ли да отида при радиостанцията? Ще се свържа направо с Овалния кабинет и ще видим колко време ще се задържите тук!

— Сигурен съм, че ще пожелаете да разговаряте с президента насаме. И ще искате устройство против подслушване. Ще наредя да ви придружат дотам.

— Вървете по дяволите! Имам пет хиляди души, които се прехвърлят в пети сектор! Нуждаем се от нисък комбиниран удар по въздух, суша и море и ще го осъществим дори ако се наложи след един час да изритам задника ви оттук! Способен съм да го направя, капитане! Тук съм, за да побеждаваме, побеждаваме и побеждаваме! Нямаме нужда от захаросани куклички, които само знаят да увъртат! Може би не сте го чувал досега, но войната е риск! Не можете да я спечелите, ако не го поемете, капитане.

— Знам какво е войната, господин генерал. Разумното поведение намалява загубите, а при малко загуби ще спечелим следващото сражение.

— Възнамерявам да спечеля това сражение със или без вас, мамино синче такова!

— Най-почтително ви съветвам да подбирате изразите си, господин генерал.

— Я повторете! — лицето на Делавейн се сгърчи от ярост, а очите му бяха на диво, бясно животно. — Вие се осмелявате да ме съветвате? Осмелявате се да съветвате командването в Сайгон! Е, прави каквото щеш, мамино синче, но нахлуването нагоре по долината на Тхо вече започна.

— Тхо — намеси се Конвърс — е първият ръкав на маршрута Пак Сонг. Бомбардирали сме го четири пъти. Теренът ми е познат.

— Така ли? — попита Делавейн.

— Да, но изпълнявам само заповедите на командира на кораба… господин генерал.

— Слушай, пикльо, получаваш заповедите си от президента на Съединените американски щати! Той е твоят главнокомандващ! И ще получа заповедите му!

Лицето на Делавейн беше на сантиметри от лицето на Джоел, безумното му изражение играеше по всички нерви в тялото на Конвърс, омразата не отстъпваше на презрението. Конвърс заговори почти, без да разбира, че думите са негови.

— И аз бих посъветвал генерала да подбира думите си.

— Защо бе, пикльо? Да не би маминото синче да е сложило микрофони наоколо?

— Спокойно, лейтенанте! Казах ви, че сте свободен!

— Ти ли ще ми кажеш да подбирам думите си бе, нищожество с една нашивка? Не, дрисльо, ти трябва да си държиш езика! Ако нещастната ти ескадрила в петнайсет нула нула не е във въздуха, ще обявя най-големия корабен бунт в Югоизточна Азия! Добре ли ме разбра, лигльо?