Робърт Лъдлъм - Заговорът „Аквитания“

— Животът ти не е лош.

— Твоят такъв ли е? — бързо попита Джоел, за да измести темата от себе си.

— Главните ми грижи са зъболекарите и бележките от тестовете. Имам жена и пет деца. Не бих приел друг начин на живот.

— Но нали пътуваш много?

— Затова пък връщанията ми са истински празници — Холидей отново се наведе напред, сякаш проучваше важен свидетел. — Значи в момента нямаш ангажименти, нямаш при кого да се приютиш.

— Ако те чуят Талбът, Брукс и Саймън, ще се обидят. Баща ми също. Откак мама умря, двамата вечеряме веднъж седмично, когато не лети насам-натам.

— Много ли лети?

— Една седмица е в Копенхаген, следващата в Хонконг. Забавлява се чрез непрекъснато движение. На шейсет и осем години е и е страшно разглезен.

— Струва ми се, че ще го харесам.

Конвърс отново сви рамене с усмивка.

— Може и да не ти хареса чак толкова. Смята адвокатите за поплювковци, включително и мен. Той е последният от железните пилоти.

— Сигурен съм, че ще го харесам… Все пак, с изключение на работодателите и баща ти, нямаш някакви сериозни ангажименти.

— Ако говориш за жени, имам няколко добри приятелки и смятам, че разговорът отиде твърде надалече.

— Казах ти, че имам нещо наум.

— Тогава защо не пристъпиш към въпроса, адвокате? Край на разпита.

Калифорниецът кимна.

— Добре, започвам. Хората, с които разговарях, се интересуват доколко си свободен, ако се наложи да пътуваш много.

— Отговорът е, че въобще не съм свободен. Имам си работа и задължения към фирмата, в която работя. Днес е сряда, документите по сделката ще са готови до петък. В събота и неделя ще почивам, а в понеделник ще се върна на работа, където ме очакват.

— Ами ако уредим въпроса с „Талбът, Брукс и Саймън“?

— Това е в сферата на предположенията.

— Ами ако за теб ще се окаже много трудно да откажеш?

— Това вече е нелепо.

— Все пак ме изслушай — рече Холидей. — Петстотин хиляди, ако приемеш да свършиш каквото можеш, един милион, ако свършиш работата докрай.

— Ти си луд — второ отражение на светлина заслепи Конвърс, този път за по-дълго. Вдигна лява ръка да засенчи очите си и се втренчи в човека, когото беше познавал като Ейвъри Фаулър. — Като изключим факта, че нищо няма да припечелиш тази сутрин, зле си подбрал и момента. Не обичам да получавам предложения, дори и съвсем шантави, от адвокати, с които ми предстои да се срещна като опонент.

— Двата въпроса нямат нищо общо помежду си. Ти си прав, че няма да спечеля или да изгубя от тази сделка. Двамата с Аарон свършихте цялата работа, а аз съм толкова етичен, че швейцарците ще ми платят само за прекараното тук време, и то минимума, защото не оказвам експертна услуга. Препоръката ми на съвещанието ще бъде да се приеме целият пакет от документи, без да се промени и една запетайка. Къде е тук конфликтът?

— А къде е здравият разум? — запита на свой ред Джоел. — Нека не говорим за предложението, което „Талбът, Брукс и Саймън“ ще намерят приемливо. Твърдиш, че си готов да ми платиш максималното ми възнаграждение за две години и половина плюс премиите, стига да кимна с глава.

— Кимни — каза Холидей. — Ние се нуждаем от теб.

— Ние? Това е нещо ново. Все ми се струваше, че са те. Те са хората, с които си разговарял. Изплюй камъчето, Прес.

Престън Холидей впи очи в очите на Джоел.

— Аз съм част от тях. В момента става нещо крайно нередно. Искаме да прекратиш дейността на една фирма. Положението е много тежко и опасно. Ще ти предоставим всички средства за действие, с които разполагаме.

— Коя е фирмата?

— Името й няма да ти говори нищо, тя не е регистрирана. Да я наречем правителство в сянка.

— Какво?

— Група съмишленици, трупащи в момента огромни ресурси, които ще им осигурят влияние в среди, до които не би трябвало да имат достъп, и власт, каквато не им се полага.

— Къде са те?

— На места, които нашият беден, несъвършен свят не може да си позволи. И ще постигнат целите си, защото никой не го очаква.

— Прекалено си загадъчен.

— Уплашен съм, защото ги познавам.

— Но нали имаш средствата, с които да ги унищожиш? — отбеляза Конвърс. — Предполагам, че ще рече, че не са неуязвими.

Холидей кимна.

— Така смятаме. Разполагаме с някои сламки, но трябва голямо ровене, за да се открият и систематизират всички факти. Имаме основания да предполагаме, че са нарушавали законите, като са извършвали деяния, забранени от правителствата им.

Джоел мълчеше и разглеждаше калифорниеца.