— С кого си разговарял? — запита Конвърс.
— За момента тази информация е поверителна, адвокате. Ще приемеш ли такъв отговор?
Джоел се усмихна.
— Наистина си акула… Излязох от онази бездна и започнах да искам всичко от живота. Сърдит, това е вярно, но исках всичко. Слабият студент стана първенец, но ще те излъжа, ако не призная, че се радвах на всеобщо благоразположение. Върнах се в „Амхърст“ и взех две години и половина за три, след което отидох на специализация в Джорджтаунския университет 5 5 Престижен университет в столицата Вашингтон. — Бел. ред.
, където изкарах и стажа си.
— Значи си стажувал във Вашингтон?
Конвърс кимна.
— Да.
— При кого?
— Във фирмата на Клифърд.
Холидей тихичко подсвирна и се облегна.
— Това е златна територия, пропуск за рая на Блакстоун 6 6 Сър Уилям Блакстоун (1723–1780) — прочут английски юрист, чиито „Коментари върху английските закони“ са имали силно влияние върху правораздаването в Англия и САЩ и дълго време са били използвани като единствена правна литература от млади адвокати. — Бел. ред.
, както и за мултинационалните корпорации.
— Казах ти, че се ползвах от благоразположението им.
— Тогава ли започна да мислиш за работа в чужбина? Докато беше в Джорджтаун? Във Вашингтон?
Джоел отново кимна и примижа от отражението на слънчев лъч в металната решетка на някакъв балкон на булеварда край езерото.
— Да — тихо отвърна той.
— Защо нищо не стана? — попита Холидей.
— Съображенията, поради които ме искаха, се оказаха погрешни. Изцяло погрешни. Когато разбраха, че имам свои собствени правила, не ме допуснаха да припаря в Държавния департамент дори с туристически групи.
— А фирмата на Клифърд? Имал си страхотен имидж дори за тях — калифорниецът вдигна ръце във въздуха, с дланите напред. — Знам, знам. Погрешни съображения.
— Погрешни цифри — поправи го Конвърс. — Прекалено много маймуни имаше на клона — над четирийсет адвокати в ръководството, плюс още двеста на заплата. Десет години щях да прекарам в усилия да открия мъжката тоалетна и още десет — да получа ключ от нея. Това не удовлетворяваше търсенията ми.
— А какви бяха те?
— Да стана това, което съм сега, или почти. Казах ти, че заплащането е добро и че движа международния отдел. Последното е не по-малко важно от парите.
— Не би могъл да го знаеш, когато си постъпил — възрази Холидей.
— Знаех. Поне получих недвусмислен намек. Когато Талбът, Брукс и Саймън — собствениците на фирмата, която ти нарече малка, но стабилна, дойдоха при мен, постигнахме договореност. Ако след четири-пет години успеех да се докажа като добър юрист, щях да заема мястото на Брукс. Той отговаряше за сделките в чужбина, но беше започнал да се уморява от безкрайното нагаждане към часовите разлики. — Конвърс отново млъкна. — Очевидно се доказах.
— И също толкова очевидно по някое време си се оженил.
Джоел се облегна назад.
— Необходимо ли е всичко това?
— Няма никакво значение, просто дълбоко ме интересува.
— Защо?
— Реакцията ми е естествена — обясни Холидей и по очите му пролича, че се забавлява. — И ти би се чувствал така, ако аз бях на твоето място, а ти — на моето, и бях преживял всичко, през което си минал.
— Акулата си е акула — промърмори Конвърс.
— Разбира се, не си длъжен да отговаряш, адвокате.
— Знам, но колкото и да е чудно, нямам нищо против. Тя понесе своя дял от сътресения, предизвикани от това, което бях преживял — Джоел разчупи кроасана, но не направи опит да го вдигне от чинията. — Утеха, удобство и смътна представа за стабилност — каза той.
— Моля?
— Това са нейни думи — продължи Джоел. — Твърдеше, че съм се оженил, за да има къде да отида, да има кой да ми готви и пере дрехите и за да сложа край на досадната загуба на време, свързана с намирането на жени за леглото. Освен това, като съм узаконил връзката ни, аз съм демонстрирал приемлив имидж за пред обществото… „Какви усилия положих, за да играя тази роля“ — също нейни думи.
— Верни ли бяха?
— Казах ти, че когато се върнах, исках всичко, а тя бе част от него. Да, верни бяха. Готвачка, чистачка, перачка, партньорка в леглото и приемливо, привлекателно допълнение. Заяви, че никога не е могла да разбере как класирам по изпълнение всички тези роли.
— Звучи като момиче с характер.
— Такава беше. Такава е.
— Не дочувам ли нотка на евентуално ново начало?
— Изключено — Конвърс поклати глава с подобие на усмивка на устните, но почти без хумор в очите. — И тя се оказа в капан, а това не трябваше да става. Както и да е. Доволен съм от сегашното си положение. Хора като мен не са родени за семейно огнище, на което да къкри яденето, въпреки че понякога съжалявам за това.
Читать дальше