Орсън Кард - Говорителя на мъртвите

Името звучеше грозно дори в собствените му уши. Твърде често го бе чувал като обиден епитет.

— По-стар съм, отколкото изглеждам — рече той. — Под това име бях известен, когато взривих родната планета на бъгерите. Може би присъствието на това име в първия договор, подписан между хора и рамани, ще допринесе с нещо да се промени значението, влагано в него.

— Ендър — прошепна тя. Приближи към него, притиснала загърнатия договор към гърдите си; беше тежък, тъй като съдържаше всички страници на „Царицата на кошера“ и „Хегемона“, а върху гърба им бе изписан самият договор. — Никога не съм ходила на изповед пред свещениците — продължи тя, — защото знаех, че ще ме презрат заради греха ми. Ала когато ти изрече днес греховете ми, можах да го понеса, защото знаех, че не ме презираш. Не можех досега да разбера обаче защо.

— Не съм човек, който би презрял другите за греховете им — каза Ендър. — Още не съм намерил човек, за когото да не мога кажа вътрешно в себе си: „Аз съм постъпвал и по-лошо от него.“

— През всичките тези години ти си носил бремето на вината на цялото човечество.

— Да, но няма нищо необяснимо — рече Ендър. — Мисля за това като за греха на Каин. Човек няма много приятели, ала в такъв случай и никой не го наранява много.

Почвата бе почистена. Мандачува заговори на прасенцата, които барабаняха по ствола, на дървесния език; ритъмът им се промени, дънерът отново се отвори. Човек се измъкна навън, досущ като че се раждаше дете. Сетне отидоха до средата на почистения терен. Лийф-ийтър и Мандачува държаха ножове. Човек взе ножовете и им заговори — на португалски, за да могат и хората да разберат, та да имат думите му по-голяма сила.

— Казах на Шаутър, че вие двамата сте изгубили преминаването си в третия живот, поради голямо недоразумение с Пипо и с Либо. Тя каза, че преди да минат още толкова дни, колкото са пръстите на три ръце, и вие ще порастете към светлината.

Лийф-ийтър и Мандачува пуснаха ножовете си и докоснаха Човек леко по корема, сетне отстъпиха назад до ръба на почистения терен.

Човек подаде ножовете на Ендър. И двата бяха изработени от тънко дърво. Ендър не можеше да си представи инструмент, с който дървото да се полира толкова добре и да бъде същевременно тъй остро и здраво. Ала, разбира се, това не бе направено с инструмент. Ножовете бяха излезли от сърцевината на живо дърво, като дар, който да помогне на някой брат да навлезе в третия живот.

Едно бе да знаеш с ума си, че Човек нямаше всъщност да загине. Съвсем друго бе да повярваш в това. Отначало Ендър не взе ножовете. Вместо това хвана Човек за китките.

— За теб това не означава смърт. Ала за мен… Запознах се с теб едва вчера, а тази вечер те смятам за свой брат, все едно, че Рутър е и мой баща. И когато утре слънцето изгрее, няма да мога да говоря отново с теб. Аз чувствам това като смърт, Човек, независимо как го усещаш ти.

— Идвай и сядай под сянката ми — рече Човек, — гледай слънцето през листата ми, облягай гръб на дънера ми. Направи и още нещо. Добави още една история към „Царицата на кошера“ и „Хегемона“. Наречи я „Животът на Човек“. Разкажи на хората как съм бил заченат в кората на бащиното си дърво, как съм се родил в мрак и съм ял от плътта на майка си. Разкажи им как съм напуснал живота на мрака и съм поел в полумрака на втория си живот, за да се науча от съпругите да говоря, а сетне да дойда и да усвоя всичките чудеса, на които Либо, Миро и Уанда ни учеха. Разкажи им как от небето дойде моят истински брат и през последния ден на втория ми живот заедно постигнахме този договор, за да могат хората и прасенцата да бъдат едно племе, не човешко или племе на прасенца, а племе от рамани. Как сетне моят приятел ме отведе към третия живот, към пълната светлина, за да мога да се издигна в небето и да дам, преди да умра, живот на десет хиляди деца.

— Ще разкажа твоята история — рече Ендър.

— Тогава наистина ще живея вечно.

Ендър взе ножовете. Човек легна на земята.

— Олядо — рече Новиня, — Куим. Върнете се при портата. Ела, ти — също.

— Аз ще наблюдавам, мамо — рече Ела. — Аз съм учен.

— Ти забрави за очите ми — рече Олядо. — Аз записвам всичко. Можем да покажем на останалите хора по света, че договорът е бил сключен. Ще можем да покажем и на прасенцата, че Говорителя скрепи договора и по техния обичай.

— Аз също няма да си тръгна — рече Куим. — Дори Светата Дева Мария е стояла в подножието на кръста.

— Можете да останете — рече тихо Новиня. Тя също остана.