Дейвид Балдачи - Няма покой за мъртвите

Не е възможно да благодаря на всички, които участваха в този огромен проект. Първата, на която трябва да благодаря, е сестра ми Леймия. Не мога да си представя друг по-подходящ човек от нея, с когото бих могъл да работя, и се съмнявам, че без нейния усет за детайлите, интуиция и визия бихме написали подобно завладяващо четиво.

Когато започнах този проект, аз се свързах с писатели, които познавах добре, и ги попитах дали искат да участват. Джонатан Сантлоуфър, Джон Лескроарт и Тес Геритсън се съгласиха, без да се интересуват какво възнаграждение ще получат и дори без да получат много подробности за проекта. От тук нататък заваляха предложения за участие и от други автори.

Както бе замислена първоначално, тази книга щеше да бъде антология, ако не беше покойният ми приятел Лес Покел. Като опитен издател и вицепрезидент на „Гранд Сентрал Пъблишинг“, Лес имаше остър ум като на Шерлок Холмс. Станахме добри приятели и когато посещавах Ню Йорк, двамата се срещахме за обяд или за по едно питие заедно с друга моя приятелка — Сюзан Ричман. По време на една такава среща Лес се изненада, като чу плановете ми да издам антология и да даря парите на благотворителни организации, подпомагащи онкоболни. „Ако искаш да имаш добри продажби, Андрю, превърни книгата в роман с отделни глави, написани от различни автори — каза той. — Четох подобна книга, когато бях малък, и тя оказа силно въздействие върху мен.“ После той си тръгна. Сюзан Ричман се обърна към мен и каза: „Не е ли гений!“. За съжаление ракът отне живота на Лес миналото лято, но в трудни моменти по време на осъществяването на този проект често чувствах невидимата му ръка да ме насочва.

Чудесното при подобна инициатива е, че с няколко от авторите станахме много добри приятели, а приятелството ми с писатели, които преди познавах бегло, се заздрави. Специални благодарности за Джефри Дивър, човек на всички времена. Той изигра огромна роля при откриването на несъответствия и при отстраняването им с умение, на което би завидял Дейвид Блейн. Джонатан Сантлоуфър, този блестящ ум, също изигра решаваща роля за оформянето на книгата и за написването на възлови сцени, макар че трябва да призная, че неведнъж и на двама ни се е искало да убием другия. За щастие, тези мисли не навредиха на приятелството ни. Джон Лескроарт ни помогна много да намерим още автори за този проект и неизменно присъстваше, когато трябваше да обсъдим идеите си. И, разбира се, на големия Дейвид Балдачи, който написа прекрасното въведение; Дейвид е един от истинските джентълмени в литературния свят. Да се работи с него бе истинско удоволствие. Алегзандър Маккол Смит помогна при изследването на най-скритите кътчета на манипулативния характер на Кристофър Томас.

Бих искал също да благодаря на брат ми Фарис за подкрепата и мъдростта и за проявеното търпение по време на процеса на възникване на идеите; Лиса Галагър, една от най-приятните и отзивчиви хора, които познавам; Нанси Йост, която от самото начало ни даваше полезни насоки; Джо Файндър, който стана нашият прорицател; Дъг Макенвой, който, макар и много зает, винаги намираше време да ми даде мъдър съвет; и екипа от „Тъчстоун“ — Стейси Криймър, Дейвид Фолк и Мишел Хаури — които твърдо вярваха в успеха на проекта.

Сред другите, които имаха важна роля за осъществяването на проекта, са Алис Мартел, Алан Джейкъбсън, Лукас Ортиз, Кристиян Люис, Бен М., Лесли Уинтън, Луиз и Ник Елисън.

Трябва също да благодаря и на родителите ми за това, че ме насърчаваха да чета и да пиша, докато бяха живи. Баща ми не пожали средства да ми купува стотици книги и да ми вдъхва огромна увереност. Когато бях слабичко осемгодишно момче и пишех разкази върху парчета хартия, майка ми винаги ме насърчаваше и до последните си няколко месеца на този свят тя търпеливо изчиташе всичко, което пишех, и винаги бе най-внимателният, но и най-справедлив критик, който съм имал.

Това бе тригодишен маратон. Научих много, имах моменти на несигурност, на безсънни нощи, изпитах онова страхотно чувство на очакване всеки път, когато отварях имейл с написана нова глава, и сега се радвам на добре свършената работа. Но преди всичко знам, че ако не беше огромното усилие и всеотдайност на всички участници, нямаше да пиша това сега.