Дейвид Балдачи - Няма покой за мъртвите

Андрю Ф. Гъли

Създаването на роман, написан от двайсет и шест различни автори, разбира се, не е работа за двама души. На двамата с Андрю не ни бе лесно да го разберем. „Няма покой за мъртвите“ не би била възможна без помощта на нашите издатели и на толкова много приятели, членове на семействата, агенти; редактори, колеги и, разбира се, авторите, които имах привилегията да редактирам.

Преди всичко бих искала да благодаря на брат ми Андрю, че ме включи в проекта, макар че трябва да призная, че имаше моменти, когато го мразех за това. Благодарности и за брат ми Фарис. По време на някои от най-трудните моменти в работата по книгата Фарис бе неотлъчно с нас, изслушваше ни търпеливо и ни даваше разумни съвети. Той помогна за решаването на проблеми със сюжета, посочи ни логически несъответствия и като лекар ни помогна много при решаването на възникващите медицински и съдебномедицински проблеми. Благодарности и на Кристиян Люис, който намери време да прочете книгата и да използва отличните си редакторски и изследователски умения, за да реши няколко ключови проблема в романа.

Специални благодарности на Джонатан Сантлоуфър за помощта при редакцията, за авторите, които осигури, и за големия му очевиден и не толкова очевиден принос за написването на книгата. Благодарности и на Джефри Дивър, който никога не отказа да прочете големи откъси, да предлага съвети и дори да помага при редактирането, и на Кати Райкс за подробните и навременни отговори на всички наши съдебномедицински въпроси. Бих искала да благодаря и на Джоузеф Файндър и Дъг Макенвой за подкрепата и безценните им съвети, както и на Лиса Галагър, Нанси Йост, Тес Геритсън, Джон Лескроарт, Питър Джеймс, Майкъл Палмър, Т. Джеферсън Паркър, Алегзандър Маккол Смит, Даяна Габалдън, Лоиз Им, Алисън Джейсънайдс, Марни Фендър и Лиса Скотолайн.

Благодаря на всички от „Тъчстоун“ и на Стейси Криймър за отличните редакторски съвети и за това, че осигури на Андрю и на мен време, за да направим книгата по-добра; на Мишел Хаури за помощта при редакцията и за голямото й търпение; и на Дейвид Фолк за това, че прегледа ръкописа.

И накрая, бих искала да благодаря на всички автори за отличната им работа и за проявеното търпение и разбиране по отношение на редактирането и оформянето на текста. Всички автори на отделните глави проявиха безкрайна толерантност към редакторските поправки. Без този фантастичен екип книгата не би била възможна.

Идеята за книгата бе замислена от Андрю като начин за събиране на средства за благотворителни организации, подпомагащи онкоболни — освен средствата, определени за възнагражденията на авторите, всички приходи от „Няма покой за мъртвите“ са предназначени за организацията „Левкемия и лимфома“. Според нея само в Съединените щати всеки ден приблизително 148 души умират от рак на кръвта — по един човек на всеки десет минути. Надеждата ни е, че нашият скромен принос ще помогне за намаляването на този брой. Организацията финансира животоспасяващи изследвания в света. Ако искате да получите повече информация за нея, или да направите дарение, посетете техния уебсайт: www.lls.org

Андрю Ф. Гъли

При типичния трилър читателите са завладени от таланта и въображението на един-единствен автор. В настоящото колективно начинание обаче те ще се насладят на съвместното усилие на двайсет и шест изявени майстори на този жанр, които създават неочаквани сюжетни линии, топят перото в отрова и умело щракат копчето на живота и смъртта. Това е доста рядко явление, доколкото самите автори на криминални загадки са пословично саможиви, параноични, недружелюбни индивиди, ревниво бранещи територията и творчеството си. Те обичат да определят без чужда намеса развръзката. Тази абсолютна власт ги опиянява дори само заради изключителната си рядкост, особено ако са продали правата за филмиране на Холивуд и впоследствие са открили, че властта им върху сюжета се е свила почти до нулата. От друга страна, извън непосредствената си работа в повечето случаи те са интересни, сладкодумни хора, около които на светски събития винаги се събира тълпа. Самият факт, че толкова много от тях приеха да създадат по една-две или повече глави от историята, в която ви предстои да се потопите, е свидетелство колкото за умението на редакторите от сп. „Странд“ да убеждават, толкова и за отзивчивостта на творците, събрани на едно място в тази книга.