Стивън Кинг - Талисманът

След няколко минути жената на Хенри си проправи път до мястото, където седеше Джек с Джейсън в скута си, и го взе.

— Ооо, мокро, лошо бебе — каза тя със снизходителния си глас.

„Видяхте ли само как пишка моя Джейсън!“ — помисли си Джек и отново се засмя. Смехът му разсмя момченцето, а госпожа Хенри се присъедини към тях.

Докато преобуваше Джейсън, тя зададе на Джек доста въпроси, същите, които бе чувал достатъчно често и в своя свят. Но тук той трябваше да внимава. Тук той беше странник, а във въпросите може би се криеха капани. Джек сякаш чу баща си да казва на Морган: „… истински Странник, ако разбираш какво искам да кажа.“

Момчето почувствува, че съпругът на жената слуша внимателно, и отговори на въпросите й, като грижливо промени историята. Използува не варианта, с който търсеше работа, а другия, с който пътуваше на стоп.

Каза, че идвал от село Вси ръце. Майката на Джейсън смътно си спомни, че го била чувала, и толкоз. Тя искаше да знае дали наистина идва толкова отдалеч? Джек й каза, че наистина. И накъде отивал? Той съобщи (на нея и на мълчаливо слушащия Хенри), че е на път към село Калифорния. Това май изобщо не го била чувала, даже и пътуващите търговци не го били споменавали. Джек не беше особено изненадан… но изпита благодарност, че никой от тях не възкликна: „Калифорния ли! Че кой изобщо е чувал за някакво си село Калифорния? Ти кого се опитваш да преметнеш, момче?“ В Териториите сигурно имаше много селца и дори цели области, за които хората, живеещи в собствените си малки области, никога не бяха чували. В Териториите нямаше стълбове. Нямаше електричество. Нямаше филми. Нямаше кабелна телевизия, за да им каже какви прелести съществуват в Малибу или Сарасота. Нямаше я и местната версия на „Ма Бел“, рекламираща, че триминутен разговор до Големия пущинак след пет следобед струва само 5,83 долара плюс данъка, но тарифите може да са по-високи на Бъдни вечер и някои други празници. „Те живеят затворено — помисли си Джек, — а когато човек живее затворено, не оспорва съществуването на някакво село, само защото не го е чувал. Калифорния не звучи по-диво от село Вси ръце например.“

Те наистина не оспориха. Той им каза, че баща му умрял миналата година и че майка му е съвсем болна (поколеба се дали да добави, че бирниците на кралицата са дошли посред нощ и са отвели магарето им, ухили се и реши, че може би е по-разумно да изпусне тази част). Майка му му дала колкото пари могла (думата, която се появи на странния език на Териториите не беше точно пари, а нещо като броеници) и го изпратила в село Калифорния да постои при леля си Хелън.

— Времената са трудни — каза госпожа Хенри и притисна вече преобутия Джейсън към себе си.

— Вси ръце е близо до летния дворец, нали, момче? — Хенри проговори за пръв път, откакто покани Джек да се качи при тях.

— Да — отвърна Джек. — Наистина е много близко. Мисля…

— Не каза от какво е умрял баща ти.

Фермерът бе обърнал главата си и го гледаше с присвити, подозрителни очи. Предишната любезност бе изчезнала от тях, издухана като пламъче на свещ от силен вятър. Да, във въпросите наистина бе имало капани.

— Той болен ли беше? — попита господин Хенри. — Много болести върлуват напоследък — шарка, чума. Тежки времена…

За секунда Джек се изкуши да каже: „Не, той не беше болен, господин Хенри. Той, моят татко, просто се натовари с много волтове. Разбирате ли, излезе една събота да свърши някаква работа и остави вкъщи госпожа Джери и всички малки Джерита, включително мен. Това се случи, когато всички живеехме в една дупка в перваза и никой не живееше на друго място, разбирате ли. И знаете ли какво? Пъхнал той отвертката си във връзка жици и госпожа Фийни, тя работи в къщата на Ричард Слоут, та тя чула как чичо Морган говорел по телефона и казал, че електричеството изскочило, ама цялото електричество, разбирате ли, и го опекло така лошо, че очилата му се стопили, стопили се и потекли и залепнали върху носа му, само че вие не знаете какво са очилата, понеже ги нямате тук. Тук нямате очила… нямате електричество… нямате среднощни програми… нямате самолети. Не завършвайте като господин Джери, господин Хенри. Не…“

— Няма значение дали е бил болен — отсече мустакатият фермер. — Той месеше ли се в политиката?

Джек го погледна. Усещаше, че устата му мърда, но навън не излизаше и звук. Не знаеше какво да отвърне. Тук имаше твърде много капани.

Хенри кимна, сякаш беше получил отговор.