Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

Немес и нейните близнаци го изгледаха без коментар.

Командир Солзников разпери ръце.

— Съжалявам. През последните две местни седмици бяхме заети с голямо учение, но ако тук беше пристигнал някой, който да отговаря на тези описания…

— Сър — прекъсна го полковник Винара, — не забравяйте за онези четирима избягали търговци.

„По дяволите!“ — помисли си Солзников. После се обърна към знатните гвардейци.

— Четирима души от Търговския мир, които скочиха от кораба, за да не бъдат обвинени в употреба на наркотици. Доколкото си спомням, и четиримата бяха мъже на шейсетина години и… — той многозначително се обърна към полковник Винара, като и с погледа, и с тона си се опитваше да му каже да мълчи, — и открихме труповете им в Голямата тиня, нали, полковник?

— Само три трупа, сър — каза полковник Винара, без да забелязва знаците на командира си. Той отново проверяваше в инфотерма. — Един от плъзгачите ни е ходил до Кероа Тамбат, за да откара лекар… хм… доктор Абне Молина… да се погрижи за пострадалия екипаж.

— По дяволите, какво общо има това, полковник? — изръмжа Солзников. — Тези офицери търсят тийнейджърка, трийсетинагодишен мъж и андроид.

— Да, сър — отвърна Винара и сепнато вдигна поглед от инфотерма си. — Но доктор Молина предаде по радиостанцията, че в шлюза Чайлд Ламонд е лекувала болен мъж от Друга планета. Ние решихме, че става дума за четвъртия търговец…

Радамант Немес пристъпи напред толкова бързо, че командир Солзников неволно премигна. В движенията на слабата жена имаше нещо не съвсем човешко.

— Къде се намира шлюзът Чайлд Ламонд? — попита Немес.

— Това е село край канала на осемдесетина клика южно оттук — обясни командирът. Той се обърна към полковник Винара, сякаш целият този смут бе по вина на помощника му. — Кога ще докарат арестанта?

— Утре сутрин, сър. В 0600 ч. медицински плъзгач ще прибере екипажа в Кероа Тамбат и ще минат през… — Полковникът замълча, когато четиримата офицери от знатната гвардия се завъртяха и се насочиха към вратата.

Немес спря само колкото да каже:

— Командир, осигурете ни чисто трасе за полет до шлюза Чайлд Ламонд. Ще вземем спускателния кораб.

— А, това не е задължително! — отвърна командирът, като погледна екрана на бюрото си. — Този търговец е под арест и ще бъде доведен… хей!

Четиримата офицери от знатната гвардия бяха изтичали по стъпалата пред кабинета му и пресичаха асфалтовата настилка. Солзников изскочи на пистата и извика към тях:

— Забранено е спускателни кораби да се движат в атмосферата, освен за да се приземят в Бомбасино. Хей! Ще пратим плъзгач. Хей! Този търговец почти със сигурност не е от вашите… той е под охрана… хей!

Четиримата изобщо не погледнаха назад. Когато стигнаха до кораба си,-повикаха ескаватора и изчезнаха вътре. Из базата се разнесоха сирени и персоналът се затича да се скрие, когато тежкият спускателен кораб се издигна на тласкачите си, премина на ЕМ и ускори на юг над космодрума.

— Мамка му! — промълви командир Солзников.

— Моля, сър? — попита полковник Винара. Солзников му хвърли свиреп поглед, който можеше да стопи олово.

— Незабавно пратете два бойни плъзгача… не, нека са три. Искам на всеки от тях да има по един взвод морски пехотинци. Това си е наша територия и не искам да ни се бъркат тези анемични пикльовци от знатната гвардия. Искам плъзгачите първи да стигнат там и да приберат онзи шибан търговец… даже това да означава да осакатят всеки местен от Спиралния спектър чак до шлюза Чайлд Ламонд. Ясно ли е, полковник?

Винара можеше само да зяпне командира си.

— Действай! — извика командир Солзников. Полковник Винара се подчини.

Бях буден през цялата тази дълга нощ и през следващия ден, гърчех се от болка, час по час тичах до тоалетната, като носех банката с интравенозната система, болезнено се мъчех да уринирам и после проверявах абсурдния филтър за някакви следи от бъбречния камък, който ме убиваше. Изхвърлих го някъде късно сутринта.

В продължение на цяла минута не можех да повярвам. През последния половин час болката беше отслабнала, всъщност, само ехо от болка в кръста и слабините ми, но докато зяпах мъничкото, червеникаво нещо в коничния филтър — по-голямо от зрънце пясък, но много по-малко от камъче — не можех да повярвам, че то е било в състояние да ми причини толкова страдания в продължение на толкова много време.

— Повярвай — каза Енея, която седеше на ръба на плота и гледаше как си загащвам пижамата. — В живота често най-малките неща ни причиняват най-силна болка.