Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

— Доколко достоверна е информацията ни за смущенията в телепортаторното поле напоследък? — попита жената, наречена Сцила.

— По-достоверна от повечето други данни — отвърна нейната близначка Радамант Немес. — Ще проверим.

— С някоя от мирските бази ли ще започнем? — попита мъжът на име Гиес.

— С най-голямата — каза Немес.

— Това трябва да е мирската база Бомбасино — съобщи Бриарей, като провери кода на екрана. — В северното полукълбо. По главния канал. Населението е…

— Няма значение колко е населението — прекъсна го Радамант Немес. — От значение е единствено дали детето Енея, андроидът и онова копеле ЕНДИМИОН са минали оттук.

— Спускателният кораб е готов — съобщи Сцила. Те се врязаха в атмосферата, разпънаха криле точно, когато пресичаха терминатора, съобщиха по предавателя кода на ватиканския диск, за да си разчистят път за приземяване и кацнаха сред „Скорпиони“, транспортни плъзгачи и бронирани ЕМПС-та. Посрещна ги объркан лейтенант, който ги придружи до кабинета на командира на базата.

— Твърдите, че сте от знатната гвардия, така ли? — попита командир Солзников, като проучваше едновременно лицата им и данните на дисковия интерфейс.

— Твърдим го — безизразно отвърна Радамант Немес. — Твърдят го нашите документи, чиповете със заповедите ни и дискът. Колко пъти трябва да го повторим, командире?

Лицето и вратът на Солзников над високата яка на туниката му почервеняха. Вместо да отговори, той погледна надолу към интерфейсния холос. От техническа гледна точка тези офицери от знатната гвардия — членове на една от екзотичните нови части на папата — имаха по-висок ранг от него. От техническа гледна точка те биха могли да наредят да го застрелят или отлъчат, тъй като ранговете им на водачи на кохорта в знатната гвардия съчетаха властта и на мирския флот, и на Ватикана. От техническа гледна точка — според изразите и кодовете на диска — ранговете им бяха по-високи от този на планетарен губернатор и биха могли да диктуват църковната политика на управляващия света архиепископ. От техническа гледна точка на Солзников му се искаше тези бледи изроди никога да не са се появявали на неговия затънтен свят. Командирът се насили да се усмихне.

— Нашите сили тук са на ваше разположение. С какво мога да ви помогна?

Слабата, бледа жена на име Немес вдигна холокарта над бюрото на командира и я активира. Изведнъж в пространството между тях се появиха главите на трима души — или по-скоро на двама души, тъй като третото лице очевидно принадлежеше на синьокож андроид.

— Мислех си, че в Мира не са останали андроиди — отбеляза Солзников.

— Получавали ли сте съобщения за някой от тези тримата на ваша територия, командире? — попита Немес, като не обърна внимание на забележката му. — Възможно е да са ги видели по основната река, която тече от северния ви полюс до екватора.

— Всъщност, това е канал… — започна Солзников и замълча. Очевидно никой от четиримата не проявяваше интерес към общи разговори или допълнителна информация. Той повика в кабинета си своя помощник полковник Винара.

— Имената им? — попита Солзников, когато Винара застана пред него с инфотерма си.

Немес даде трите имена, които не говореха нищо на командира.

— Не са местни имена — каза той, докато полковник Винара проверяваше данните. — Членовете на туземното общество — нарича се Спирален спектър на Амойет — имат навик да трупат имена, както ловното ми куче на Патауфа събираше бълхи. Виждате ли, те имат тази трибрачна система, при която…

— Те не са местни — прекъсна го Немес. Тънките й устни изглеждаха също толкова безкръвни, колкото и останалата част от бледото й лице над яката на червената й униформа. — Те са от друга планета.

— А, добре — кимна Солзников, изпълнен с облекчение, че няма да му се наложи да се занимава с тези изроди от знатната гвардия повече от минута-две, — тогава не можем да ви помогнем. Разбирате ли, Бомбасино е единственият действащ космодрум на Витъс-Грей-Балианъс Б, след като затворихме местния в Кероа Тамбат и освен неколцина търговци, които свършиха в нашия карцер, тук няма никаква имиграция. Всички местни са от Спиралния ръкав… и хм… обичат цветовете, определено ги обичат, но един андроид би изпъкнал като… хм, полковник? Полковник Винара вдигна поглед от инфотерма си.

— Нито образите, нито имената отговарят на нещо в данните ни, освен на полицейско съобщение за издирване, пратено чрез мирския флот преди четири и половина стандартни години. — Той въпросително погледна към знатните гвардейци.