Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

Губернаторът разпери ръце.

— Не знаем, Ваше високопреосвещенство.

— Доменико — с леко треперещ глас се обади архиепископът, — беше ни наредено да не разпитваме. Великият инквизитор ядосано пристъпи напред.

— Било ви-наредено да не… от кого? Кой притежава властта да заповядва на управляващия архиепископ и мирския губернатор „да не се месят“? — Той кипеше от гняв. — В името на Христа! Кой има такава власт?

Архиепископът болезнено, но предизвикателно вдигна очи към кардинал Мустафа.

— В името на Христа… точно така, Ваше високопреосвещенство. Представителите на Opus Dei имаха официални дискове от Папската комисия за справедливост и мир — отвърна той. — Казаха ни, че проблемът в Арафат-кафийе е свързан със сигурността. Казаха ни, че това не е наша работа. Казаха ни да не се месим.

Великият инквизитор усети, че лицето му се зачервява от едва сдържана ярост.

— Въпросите, свързани със сигурността на Марс и където и да е другаде в Мира, са отговорност на Светата служба! — с равен глас каза той. — Папската комисия за справедливост и мир няма работа тук! Къде са представителите на Комисията? Защо не присъстват на тази среща?

Губернатор Клеър Пало повдигна слабата си ръка и посочи към плоскообразната снимка в дланта на кардинала.

— Там, Ваше високопреосвещенство. Там са представителите на Комисията.

Кардинал Мустафа погледна надолу към лъскавата фотография. По червените прашни улици на Арафат-кафийе можеха да се видят облечени в бяло трупове. Въпреки че снимките бяха зърнести, беше очевидно, че телата са смазани в гротескни фигури и са подути от процеса на разложение. Великият инквизитор тихо заговори, като сдържаше желанието си да закрещи и после да заповяда тези идиоти да бъдат подложени на мъчения и застреляни.

— Защо — попита той, — тези хора не са били възкресени и разпитани? Архиепископ Робсън наистина се опита да се усмихне.

— Утре ще разберете това, Ваше високопреосвещенство. Утре всичко ще ви стане пределно ясно.

На Марс ЕМПС-тата бяха безполезни. За полета си до платото Тарзис използваха бронирани плъзгачи на мирските служби за сигурност. Придвижването им се наблюдаваше от фотонни кораби и „Ибрил“. В космоса и въздуха патрулираха изтребители „Скорпион“. На двеста клика от платото от плъзгачите се спуснаха пет взвода морски пехотинци и ниско полетяха напред, като проверяваха района с акустични сонди и заемаха огневи позиции.

В Арафат-кафийе не помръдваше нищо друго, освен подвижните пясъци.

Първи кацнаха плъзгачите на охраната на Светата служба. Приземителните им крачета потънаха в пясъка, покриващ овалния градски площад, по който някога беше расла трева. Външните кораби установиха и свързаха сдържащо поле клас шест, което накара околните сгради да заискрят в топлинна мъгла. Морските пехотинци бяха образували около площада отбранителен кръг. Осемте швейцарски гвардейци на архиепископа осигуряваха кръга точно извън сдържащото поле. Накрая охраната на Светата служба се приземи върху плъзгачните рампи и установи вътрешен периметър от коленичили фигури в черна бойна броня.

— Чисто е — разнесе се по тактическия канал гласът на сержанта, командващ морските пехотинци.

— В диаметър от един километър около обект едно не се движи нищо и няма никакъв живот — дрезгаво съобщи лейтенантът от планетарната гвардия. — По улицата лежат трупове.

— Тук е чисто — каза капитанът от швейцарската гвардия.

— Потвърждавам, че освен вашите хора, в Арафат-кафийе не се движи нищо — разнесе се гласът на капитана на „Ибрил“.

— Ясно — отвърна командир Браунинг от охраната на Светата служба.

Великият инквизитор се чувстваше глупаво и беше недоволен. Той се спусна по рампата и застана на покрития с пясък площад. Тъпата осмозна маска, която трябваше да носи, не поправяше настроението му. Кръглият й микрофон висеше над рамото му като медальон.

Отец Фарел, архиепископ Робсън, губернатор Пало и придружаващият ги иконом от двореца трябваше да изтичат, за да настигнат кардинал Мустафа, който закрачи покрай коленичилите войници и с категорично махване на ръка нареди да отворят портал в сдържащото поле. После мина през него, въпреки възраженията на командир Браунинг и другите фигури в черна броня, които се затичаха, за да го настигнат.

— Къде е първият от… — започна великият инквизитор, когато заподскача по тясната уличка срещу площада. Все още не бе свикнал със слабата гравитация тук.