На ръждивия свят не било останало почти нищо, което мисионерите да покръстват и мирските администратори да управляват. Въздухът станал рядък и студен, големите градове били ограбени и изоставени, върнали се страшните бури симум, вилнеещи от полюс до полюс, из ледените пустини дебнели чуми и епидемии, покосяващи — или още по-ужасно — последните номадски групи, потомци на някога гордата раса на марсианците. Там, където преди много време се простирали огромни ябълкови градини, сега растяха само бодливи кактуси.
Странно, че оцеляло и процъфтяло тъкмо угнетеното и потъпквано общество на палестинците, обитаващо замръзналото плато Тарзис. Сираците на древната Ядрена диаспора от 2038 г. сл. Хр. се приспособили към суровите условия на Марс и по времето, когато пристигнали мирските мисионери, ислямската им култура обхващала много от оцелелите номадски племена и свободни градове-държави. Съпротивлявали се в продължение на повече от век срещу безпощадната Марсианска бойна машина, новопалестинците не пожелали да се откажат от независимостта си в полза на Църквата.
И Шрайка се беше появил именно в палестинската столица Арафат-кафийе 9 9 Арабска кърпа за глава, носена от мъжете и представляваща прихванат с лента диагонално сгънат квадрат. — Б.пр.
, убивайки стотици… навярно хиляди… хора.
Великият инквизитор се посъветва с помощниците си, срещна се с командирите на орбитиращите части на мирския флот и накрая се приземи на планетата. Главният косвюдрум в столицата Св. Малахия бе отворен само за военни кораби — което не беше голяма загуба, тъй като в продължение на цяла марсианска седмица нямаше да пристигне нито един търговски или пътнически спускателен кораб. Спускателният кораб на великия инквизитор беше предшестван от шест бойни лодки и когато кардинал Мусгафа стъпи на марсианска земя — или по-точно на мирски асфалт, — космодрума бяха блокирали сто швейцарски гвардейци и командоси от Светата служба. Преди да я пуснат, официалната марсианска делегация по посрещането, включваща архиепископ Робсън и губернатор Клеър Пало, беше подложена на претърсване и аудиосканиране.
От космодрума групата от Светата служба бе откарана с наземни совалки по разпадащите се улици до новия, построен от Мира губернаторски дворец в предградията на Св. Малахия. Бяха взети невероятни мерки за сигурност. Освен личната охрана на великия инквизитор, морските пехотинци от мирския флот, губернаторските войници и швейцарските гвардейци на архиепископа, около двореца беше разгърнат боен мотопехотен полк от планетарната гвардия. Там показаха на великия инквизитор свидетелствата от появата на Шрайка на платото Тарзис две стандартни седмици по-рано.
— Това е абсурдно — каза кардинал Мустафа вечерта, преди да отлети до мястото на нападението на Шрайка. — Всички холоси и видеозаписи са с давност от две стандартни седмици или са направени от голяма височина. Видях тези няколко холоса на нещо, което трябва да е Шрайка, и няколко мъгляви сцени на клане. Видях снимки на труповете на хората от мирската милиция, открити при първото влизане в града. Но къде са местните? Къде са свидетелите? Къде са две хиляди и седемстотинте жители на Арафат-кафийе?
— Не знаем — отвърна губернатор Клеър Пало.
— Докладвахме на Ватикана с роботизиран архангел и когато се върна, той донесе заповед да не пипаме следите — обясни архиепископ Робсън. — И да чакаме пристигането ви.
Великият инквизитор поклати глава и повдигна плоскообразната снимка.
— А това какво е? — попита той. — База на мирския флот в предградията на Арафат-кафийе ли? Този космодрум е по-нов от тукашния.
— Това не е космодрум на мирския флот — отвърна капитан Уолмак, капитан на „Ибрил“, наскоро назначен за командир на спецчастта в системата на Старата Земя. — Макар да смятаме, че през седмицата преди появата на Шрайка са го използвали от трийсет до петдесет спускателни кораби дневно.
— От трийсет до петдесет спускателни кораба дневно — повтори великият инквизитор. — И не е мирски космодрум. На кого е тогава?
Той се намръщи към архиепископ Робсън и губернатора.
— На Търговския мир ли? — попита кардиналът, след като не получи отговор.
— Не — след кратко колебание отвърна архиепископът. — Не е на Търговския мир.
Великият инквизитор скръсти ръце и зачака.
— Спускателните кораби са били наети от Opus Dei — тихо каза губернатор Пало.
— С каква цел? — настоятелно продължи великият инквизитор. В този апартамент на двореца бяха допуснати само стражите от Светата служба и те стояха на интервали от шест метра покрай каменната стена.
Читать дальше