„ГИДЕОН“ откри повечето действителни населени центрове на прокудените да се носят в троянските пунктове отвъд газовия гигант — безброй малки орбитални гори, изпълнени с десетки хиляди приспособени към космоса „ангели“, повечето панически разперили крилете си от силово поле под слабата, червена слънчева светлина при появата на спецчастта. Седемте архангела превърнаха тези деликатни екоконструкции в развалини, унищожиха всички гори, астероиди-пастири и напоителни комети, изгаряйки бягащите прокудени ангели като мушици в пламък и без много да се бавят между входните и изходните си точки на прехвърляне. Въпреки внушителното си име втората система, Левиатан, бе бяло джудже от типа на Сириус В и близо до бледия му огън се бяха скупчили само десетина астероида на прокудените. Тук нямаше нито един от очевидните военни обекти, които де Соя с такава готовност беше атакувал в системата Велфегор: астероидите нямаха никаква защита и навярно представляваха кухи скали с атмосфера, предназначени за онези прокудени, които бяха избрали да не се адаптират към вакуума и силната радиация. Спецчаст „ГИДЕОН“ ги помете с лъчи на смъртта и продължи напред.
Третата система, Велзевул, беше червено джудже, подобно на Алфа Центавър С, и в нея нямаше планети или колонии. Една-единствена военна база на прокудените се въртеше в мрака на трийсетина АЕ и петдесет и седем кораба на рояците бяха хванати в момент на презареждане и ремонт. За бой със спецчаст „ГИДЕОН“ бяха готови трийсет и девет от тези бойни съдове, вариращи по големина и въоръжение от малки разузнавателни тарани до изтребителоносачи клас „Орион“. Сражението продължи две минути и осемнайсет секунди. Всичките петдесет и седем кораба на прокудените и комплексът на базата бяха превърнати в газови молекули или безжизнени саркофази. Не пострада нито един от архангелите. Спецчастта продължи напред.
В четвъртата система, Сатана, нямаше кораби, а само размножителни колонии, пръснати чак до Ойортния облак. „ГИДЕОН“ остана в тази система единайсет дни, превръщайки Луциферовите ангели в живи факли.
Разположена около приятно оранжево джудже от типа на Епсилон Еридани, петата система, Асмодей, прати в защита на населения си астероиден пояс вълни от вътрешносистемни фотонни кораби. Вълните бяха ликвидирани с родена от опита икономичност. „Гавриил“ съобщи за осемдесет и две обитаеми скали в пояса с предполагаемо население от милион и половина адаптирани и неадаптирани прокудени. Осемдесет и един от астероидите бяха унищожени или покосени с лъчи на смъртта от голямо разстояние. После адмирал Алдикакти нареди да вземат пленници. Спецчаст „ГИДЕОН“ намали ускорението си в дълга, четиридневна елипса, която я върна обратно при пояса и единствената му оцеляла обитаема скала — астероид с формата на картоф, с дължина по-малко от четири клика и един клик в най-широката си, покрита с кратери част. Доплеровият радар показваше, че орбитира в случайни модели, разбираеми единствено за боговете на хаоса, но че се върти около оста си при внимателно поддържана една десета g. Дълбочинният радар показваше, че е куха. Сондите съобщаваха, че е населена от десет хиляди прокудени. Анализът предполагаше, че е родилен астероид.
Срещу спецчастта се понесоха шест невъоръжени астероидни сонди. „Уриил“ ги превърна в плазма от разстояние осемдесет и шест хиляди клика. Хиляда прокудени ангела, някои от които въоръжени със слаби енергийни оръжия или безоткатни пушки, разпериха крилете си и полетяха към далечните мирски кораби в дълги елипси по хребета на слънчевия вятър. Скоростта им беше толкова ниска, че щяха да им трябват дни, за да изминат разстоянието. „Гавриил“ получи задачата да ги изгори с хиляди премигвания на кохерентна светлина.
Архангелите установиха теснолъчева връзка. „Рафаил“ и „Гавриил“ приеха заповедта и се приближиха на хиляда клика от стихналия астероид. Херметичните им люкове се отвориха и оранжевото джудже освети дванайсет мънички фигурки — по шест от всеки кораб — когато към скалата с реактивни раници се понесоха командоси от швейцарската гвардия, морски пехотинци и войници. Не срещнаха съпротива. Войниците откриха два херметични портала. С точно разчитане на времето те взривиха външните врати и проникнаха вътре на групи по трима.
— Благослови ме, отче, защото съгреших. От последната ми изповед изминаха два стандартни месеца. — Продължавай. — Отче, днешната акция… тя ме безпокои, отче.
Читать дальше