Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

— Рол, не съм казала, че Техноцентърът е вършил добрини. Казах просто, че чичо Мартин е допуснал грешка, обрисувайки го като враг на човечеството.

— Но ако всички тези факти са верни… — Озадачен, поклатих глава.

— Елементи на Техноцентъра са атакували Мрежата преди Падането — заговори Енея. — От посещението на баща ми при Ъмон знаем, че Техноцентърът не е бил единодушен в много от решенията си.

— Но… — започнах аз.

— Използвали са нашите неврални мрежи за проекта си за създаване на АИ — каза тя, — но няма никакви свидетелства, че това по някакъв начин е навредило на хората.

Тези думи едва не ме накараха да зяпна. Повръщаше ми се от мисълта, че онези проклети ИИ са използвали човешките мозъци като неврални балони за шибания си проект.

— Те не са имали право!

— Не, разбира се — съгласи се Енея. — Трябвало е да искат разрешение. Ти какво би им отговорил?

— Щях да им отговоря да си го начукат — отвърнах и веднага осъзнах абсурдността на израза по отношение на самостоятелни интелекти.

Енея отново се усмихна.

— Навярно си спомняш, че повече от хиляда години и ние сме използвали тяхната умствена енергия за собствените си цели. Струва ми се, че не сме искали разрешение от предците им, когато сме създали първите силиконови ИИ… или първия магнитен балон и РНК-същностите.

Ядосано махнах с ръка.

— Това е друго.

— Разбира се — отвърна Енея. — Групата от ИИ, която се нарича Абсолютните, е създавала проблеми на човечеството в миналото, ще продължи и за в бъдеще — освен всичко друго, ще се опита да убие и нас двамата с теб, — но тя е само една част от Техноцентъра.

Поклатих глава.

— Не разбирам, хлапе — вече по-меко признах аз. — Наистина ли искаш да кажеш, че има добри и лоши ИИ? Не си ли спомняш, че те наистина са обмисляли дали да не унищожат човешката раса? И че пак могат да го направят ако им се изпречим на пътя? Това според мен ги прави врагове на човечеството.

Енея отново ме докосна по коляното. Тъмните й очи бяха сериозни.

— Не забравяй, Рол, че самото човечество също за малко не е унищожило човешката раса. Капиталистите и Комунистите са били готови да вдигнат Земята във въздуха когато е била единствената обитавана от нас планета. И то за какво?

— Да — неуверено отвърнах аз, — но…

— Църквата също е готова да унищожи прокудените дори в този момент. Геноцид… с мащаби, каквито расата ни никога досега не е виждала.

— Църквата… и много други… не смятат прокудените за човешки същества — възразих аз.

— Глупости — изръмжа Енея. — Разбира се, че са. Еволюирали са от общ земен произход, също като Техноцентъра. И трите раси са сираци сред бурята.

— И трите раси… — повторих аз. — Иисусе Христе, Енея, да не би да включваш Техноцентъра в определението си за човечеството?

— Ние сме ги създали — тихо каза тя. — В началото сме използвали човешка РНК, за да увеличим мощността им… интелекта им. Имали сме роботи. Те са създали киборги от човешка ДНК и ИИ личности. В момента ни управлява човешка институция, която триумфира и изисква цялата власт заради вярата си и връзката си с Бог… с човешкия Абсолютен интелект. Управляван от Абсолютните, навярно Техноцентърът е в подобно положение. Можех само да зяпна момичето. Не разбирах. Енея постави и другата си ръка на коляното ми. През конопената тъкан на панталона си усетих силните й пръсти.

— Рол, спомняш ли си какво е казал на втория киборг на Кийтс ИИ Ъмон? Това е предадено вярно в „Песните“. Ъмон е говорел в нещо като дзен коани… или поне така е превел разговора чичо Мартин.

Затворих очи, за да си припомня тази част от епичната поема. Откакто с Баба се редувахме да я рецитираме край лагерния огън бе минало много време.

Енея изрече думите в момента, в които започваха да се оформят в паметта ми.

— Ъмон казал на втория киборг на Кийтс:

„[Трябва да разбереш/

Кийтс/

че единственият ни шанс

бе да създадем хибрид/

Син Човешки/

Син на Машината\,

И да направим това убежище толкова привлекателно/

че бягащото Състрадание

да не помисли за друг дом/\

Едно съзнание вече толкова божествено/

колкото човечеството беше предполагало през трийсет

поколения\

въображение което може да обхване

пространството и времето\

И предполагайки така/

и свързвайки/

създава връзка между световете/

която може да позволи

на този свят да съществува

и за двамата]“

Потърках брадичката си и се замислих. Нощният вятър раздвижваше брезентовите гънки на входа на заслона и донасяше от пустинята сладки ухания. Непознати звезди висяха над старите земни планини на хоризонта.