Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

Дем Лоа седеше наблизо на друг стол с права облегалка. Бях попитал за момчето, за да не приказваме за собствените ми проблеми. Сложните роби на жените блестяха в кобалтовосиньо, въпреки че слънчевите лъчи огряваха кирпичените стени зад тях в тъмно и кървавочервено. Дантелени завеси разчленяваха светлината и сенките на сложни негативни пространства. Разговаряхме в промеждутъците между пристъпите ми. Тогава кръстът ме болеше така, сякаш някой ме е ударил с тежка тояга, но това бе съвсем слаба болка в сравнение с нажеженото страдание, когато камъчето се придвижваше. Лекарката беше казала, че болката е добър признак — когато ме боли най-силно, камъчето се движи. И болките като че ли бяха съсредоточени в долната част на стомаха ми. Но д-р Молина също бе казала, че докато го изпикая, могат да минат месеци, ако е достатъчно малко, за да мине от само себе си. Ако са много, бе обяснила тя, камъните трябвало да се разбият или извадят по хирургичен път. Насочих мислите си обратно към здравето на детето, за което говорехме.

— Радиационна и химиотерапия — с отвращение повторих аз.

Сякаш Дем Риа беше казала, че медикът е предписал на момчето пиявици и дози живак. Хегемонията бе знаела как да лекува рака, но след Падането повечето познания и техники за генно изменяне бяха забравени. А онова, което не беше забравено, бе прекалено скъпо за обикновените хора, след като Мрежата на световете завинаги беше изчезнала: Търговският мир разнасяше стоки между звездите, но процесът бе бавен, скъп и ограничен. Медицината се беше върнала с няколко века назад. Собствената ми майка бе починала от рак — отказвайки радиационна и химиотерапия след поставяне на диагнозата в мирската клиника „Мурс“.

Но защо да лекуват смъртоносна болест, щом човек можеше да се избави от нея като умре и бъде възкресен от кръстоида? Докато преструктурираше тялото по време на възкресяването, той можеше да лекува дори някои генетично получени болести. А смъртта, както постоянно отбелязваше Църквата, беше също такова тайнство, като самото възкресяване. Днес средният човек можеше да превърне болката и безнадеждността на болестта и смъртта в изкупителната саможертва на Христос. Стига средният човек да носеше кръстоид.

Прочистих гърлото си.

— А… Бин няма… искам да кажа… — Когато момчето ми беше махнало с ръка през нощта, широката му роба се бе разтворила, разкривайки бледи гърди без кръстоид.

Дем Лоа поклати глава. Синята качулка на робата й беше направена от прозрачна, подобна на коприна тъкан.

— Никой от нас още не е приел кръста. Но отец Клифтън ни… убеждава.

Можех само да кимна. Болката в кръста и слабините ми отново се завръщаше като електрически ток през нервите ми.

Трябва да обясня за различните на цвят роби, които носеха гражданите на шлюза Чайлд Ламонд на света Витъс-Грей-Балианъс Б. С мелодичния си шепот Дем Риа ми бе Разказала, че малко повече от век преди това повечето от хората, които сега живеели покрай реката, мигрирали тук от недалечната звездна система Ласайл 9352. Тамошната планета, първоначално наречена Горчивина на Сибиату била повторно колонизирана от мирски религиозни фанатици, които я преименували на Неизбежна милост и започнали да покръстват оцелелите след Падането местни общността. Общността на Дем Риа — нежна, философска и наблягаща на сътрудничеството — предпочела отново да мигрира, вместо да се покръсти. Двайсет и седем хиляди души от народа й дали състоянието си и рискували живота си, за да ремонтират древен семенен кораб от времето на Хеджира. В продължение на четирийсет и девет години, прекарани в криогенна сомния, всички — мъже, жени, деца, домашни любимци, добитък — се прехвърлили на недалечния Витъс-Грей-Балианъс Б, чиито обитатели от епохата на Мрежата на световете били измрели след Падането.

Народът на Дем Риа наричал себе си Спирален спектър на Амойет по името на епичната философска симфонична холопоема на Халпъл Амойет. В поемата си той използвал цветовете на спектъра като метафора за човешките ценности и показвал спиралните сближавания, взаимодействия, съдействия и сблъсъци, предизвиквани от тези ценности. Симфонията „Спирален спектър“ била предназначена за изпълнение — музиката, поезията и холосите представлявали философската взаимообвързаност. Дем Риа и Дем Лоа ми обясниха, че тяхното общество заело цветовите значения от Амойет — бяло за чистотата на интелектуалната честност и физическата любов; червено за отдадеността на изкуството, политическата убедителност и физическата смелост; синьо за вглъбените откровения на музиката, математиката, личностната терапия, даващи възможност да помагаш на другите; смарагдовозелено за съзвучието с природата, използването на удобството на техниката и съхраняването на застрашените от изчезване форми на живот; плътночерното за създаването на човешки загадки и така нататък. Трибраковете, ненасилието и другите културни особености се развили отчасти от философията на Амойет и най-вече от изключително сътрудничещото си общество, което народът на Спектъра бил създал на Горчивина на Сибиату.