— Да, да — отвърна отец-капитан де Соя. Той изчака Грегориъс да се върне в кают-компанията и да се затвори ирисовият кръг. После се отблъсна към главната спускателна шахта и към собствената си смъртна кушетка във възкресителната си ясла.
Системата Пацем гъмжеше от съдове на Търговския мир, бойни кораби на мирския флот, големи естествени обекти като троянския пункт, мирски военни бази и разузнавателни постове, пренасочвани и терофармирани астероиди като замъка Гандолфо, евтини орбитални херметични градове за милионите желаещи да живеят близо до центъра на властта, но прекалено бедни, за да плащат огромните цени на Пацем, както и най-голямата концентрация на частни вътрешносистемни космически кораби в познатата вселена. И когато г. Кензо Исозаки, директор и председател на Изпълнителния съвет на Панкапиталистическия съюз на независимите католически трансзвездни търговски организации, поиска да остане абсолютно сам, трябваше да се качи на частен кораб и да измине разстояние от трийсет и два часа до външния пръстен от мрак, далеч от звездата на Пацем.
Проблем представляваше дори изборът на кораб. Търговският мир поддържаше малка флотилия от скъпи вътрешносистемни совалки, но Исозаки трябваше да приеме, че въпреки опитите им да прочистват подслушвателите, не са постигнали особен успех. За тази среща беше обмислил възможността да пренасочи един от товарните кораби на Търговския мир, който циркулираше между орбиталните обекти, но реши, че враговете му — Ватиканът, Светата инквизиция, разузнавателните служби на мирския флот, Opus Dei, конкурентите на Търговския мир и безброй други — са в състояние да монтират подслушватели във всички кораби от огромния търговски флот на Съюза.
Накрая Кензо Исозаки се дегизира, отиде на обществените докове на троянския пункт, купи на място древна астероидна сонда и заповяда на незаконния си ИИ да насочи машината извън обитаемата зона на еклиптиката. По време на пътуването на шест пъти го спираха мирски патрули и охранителни станции, но сондата бе регистрирана, там, накъдето се отправяше, имаше астероиди — с отдавна изчерпани залежи, разбира се, но все пак законна цел за всеки отчаян предприемач — и той беше пропуснат без лично да го разпитват.
Исозаки смяташе всичко това за мелодраматично и за губене на ценното му време. Ако другият се бе съгласил, щеше да проведе срещата в кабинета си на троянския пункт. Другият не се беше съгласил и председателят трябваше да признае, че за да иде на тази среща, би пропълзял и до Алдебаран.
Трийсет и два часа след напускането на троянския пункт сондата спусна вътрешното си сдържащо поле, изпразни резервоара си с висока гравитация и го извади от сън. Корабният компютър бе прекалено глупав, за да направи нещо друго, освен да му даде координатите и данните за местните скали, но интерфейсът на незаконния ИИ инфотерм сканира целия район за кораби — дрейфащи или активни — и съобщи, че тази сфера от системата Пацем е пуста.
— Тогава как ще пристигне, щом наоколо няма кораби? — измърмори Исозаки.
— Няма друг начин, освен с кораб, сър — отвърна ИИ. — Освен ако вече не е тук, което не ми се струва вероятно…
— Тишина — нареди Кензо Исозаки. Той седеше в миришещия на смазка сумрак на командния балон на сондата и наблюдаваше отдалечения на половин клик астероид. Машината и скалата бяха изравнили скоростта си на въртене и изглеждаше така, като че ли се движи познатото звездно небе на системата Пацем отвъд изчерпания и надупчен астероид. Освен него навън нямаше нищо друго — само вакуум, силна радиация и студена тишина.
Изведнъж на външния херметичен шлюз се почука.
По времето, когато ставаха всички тези войскови придвижвания, по същото време, по което огромните армади от матовочерни звездни кораби пробиваха дупки във времево-пространствения континуум на космоса, точно в момента, в който великият инквизитор на Църквата беше пратен да се приготви за заминаване на опустошения от Шрайка Марс и ръководителят на Търговския мир пътуваше сам за тайната си среща с нечовешки събеседник в дълбокия космос, аз безпомощно лежах на легло и кръстът и коремът ми бяха разкъсвани от невероятни болки.
Болката е интересно и досадно нещо. Малко неща в живота толкова цялостно и ужасно съсредоточават вниманието ни и в същото време са толкова отегчителни за слушане или четене.
Тази болка бе всепоглъщаща. Бях удивен от начина, по който обсебваше мислите ми. През часовете на мъки, които вече бях преживял и ми предстоеше да преживея, аз се опитвах да се концентрирам върху обкръжението си, да мисля за други неща, да контактувам с хората около себе си, дори да правя прости изчисления, но болката проникваше във всички кътчета на съзнанието ми като стопена стомана в цепнатините на пропукана пота.
Читать дальше