В тази система нямаше истински планети, но четири от останалите фотонни кораба бяха открити да дебнат в засада в дисковидното планетарно струпване по равнината на еклиптиката. „Ремиил“, „Гавриил“ и „Рафаил“ стреляха от голямо разстояние и ги унищожиха, още преди сензорите на фотонните кораби да успеят да регистрират присъствието на архангелите.
Последните два фотонни кораба се криеха в хелиосферата на гигантската звезда, защитени със сдържащи полета клас десет и отвеждащи топлината чрез моновлакна с дължина половин милион километра. Мирският флот не одобряваше такива маневри по време на симулирани битки, но де Соя трябваше да се усмихне на дързостта на командирите на двата кораба: десет стандартни години преди това той би могъл да. направи същото.
Тези последни фотонни кораби изскочиха от звездата с пълна скорост. Полетата им отвеждаха топлината във видимия спектър — две пламтящи, нажежени до бяло протозвезди, изхвърлени от огромния си родител. Те се опитаха да се приближат до спецчастта, носеща се през системата с три четвърти от скоростта на светлината. Най-близкият архангел — „Сариил“ — ги унищожи, без да отклонява нито ерг енергия от полето клас трийсет, което трябваше да поддържа на сто клика пред носа си, за да си разчиства път през плътно молекулярната система. Такива ужасни скорости изискваха ужасна цена, ако полетата бъдеха свалени дори за миг.
После, докато адмирал Алдикакти мърмореше за „вероятното“ в Ойортния облак, спецчастта силно намали ускорението по огромна дъга около гигантската звезда, така че всички командири и техните помощници да се срещнат в тактическото пространство, за да обсъдят симулацията преди корабите от „ГИДЕОН“ да се прехвърлят в космоса на прокудените.
Де Соя винаги бе смятал тези съвещания за проява на самодоволство: трийсетина мъже и жени в мирски униформи, изправени като гиганти — или в този случай седнали като гиганти, тъй като използваха равнината на еклиптиката като виртуална маса, — дискутиращи попадения, стратегия, технически повреди и скорост на действие, докато яростното слънце пламтеше по средата на пространството и увеличените кораби се движеха по бавните си, нютонови елипси като въгленчета, прегарящи черно кадифе.
По време на тричасовото съвещание решиха, че „вероятното унищожаване“ не е приемливо, че по толкова трудни цели е трябвало да изстрелят поне пет пилотирани от ИИ хиперкинетични ракети и че след като се уверят в унищожаването и на трите кораба, е трябвало да приберат всички неизползвани ракети. Последва дискусия за изразходваните средства, скоростта на стрелба и уравненията попадение/разход/резерви по време на такава мисия, при която не можеха да получават нови доставки. Възприе се стратегия, според която един от архангелите щеше да влиза във всяка система трийсет светлинни минути преди другите и да привлича вниманието на сензорите и електромагнитното противодействие, докато останалите го последват половин светлинен час по-късно и очистят всички „вероятни“.
След като бяха прекарали по-голямата част от продължилия двайсет и два часа ден на бойните постове и целият личен състав се бореше с поствъзкресителното емоционално напрежение, от „Уриил“ се получиха координатите за скока в системата, в която се знаеше, че има прокудени. Седемте архангела ускориха към точката си на прехвърляне и отец-капитан де Соя отиде да поговори с новия си екипаж и да окуражи всички. Той остави сержант Грегориъс и петимата си швейцарски гвардейци за накрая.
По време на дългото им пътуване из спиралния ръкав по следите на момичето-дете на име Енея и след като бяха прекарали месеци заедно на стария „Рафаил“, отец-капитан де Соя беше решил, че му е писнало да нарича сержант Грегориъс толкова официално и повика досието му, за да научи малкото му име. За своя изненада де Соя откри, че той няма малко име. Едрият сержант бе израснал на северния континент на блатистия свят Патауфа в култура на воини, където всеки се раждал с по осем имена — седем от които „имена на слабостта“ — и където единствено оцелелите от „седемте изпитания“ имали привилегията да оставят имената на слабостта си и да станат известни само с името на силата си. Корабният ИИ беше съобщил на отец-капитана, че само по един воин на около три хиляди, подложили се на „седемте изпитания“, оцелявал и успявал да се избави от имената на слабостта си. Компютърът нямаше информация за характера на изпитанията. Освен това Досието бе показало, че Грегориъс е първият патауфски шотландо-маор, приет в морската пехота и след това избран да постъпи в елитната швейцарска гвардия. На де Соя винаги му се бе искало да попита сержанта какви са „седемте изпитания“, но никога не бе събирал смелост.
Читать дальше