Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

— Чули сте — каза той с глас, в който вече не се долавяше каквато и да е веселост, — че спецчастта на адмирал Алдикакти се прехвърли отвъд Великата стена, нали?

Двамата кардинали кимнаха.

— Това ще е само първото от много такива внезапни нападения — продължи Светият отец. — Ние не се надяваме… не предполагаме… ние знаем, че ще е така.

Главата на Светата служба, министърът на външните работи и техните секретари мълчаливо чакаха.

Папата погледна всеки от мъжете поред.

— Днес следобед, приятели мои, възнамеряваме да отпътуваме за замъка Гандолфо…

Великият инквизитор се въздържа да погледне нагоре, тъй като знаеше, че папският астероид не се вижда през деня. Знаеше, че папата използва царственото „ние“, а не ги кани с Лурдъсами да го придружат.

— …където ще се молим и медитираме няколко дни, докато съставяме нашата следваща енциклика — продължи Негово светейшество. — Тя ще бъде озаглавена „Redemptor Hominis“ и ще е най-важният ни документ като пастир на нашата Света майка Църква.

Великият инквизитор наведе глава. „Спасителят на човечеството — помисли си той. — Можеше да се отнася за каквото и да е.“

Когато кардинал Мустафа вдигна поглед, Негово светейшество се усмихваше, сякаш бе прочел мислите му.

— Ще се отнася за нашия свещен дълг да съхраним човечеството като такова, Доменико — допълни папата. — Тя ще доразвие, доизясни и разшири енцикликата ни за кръстоносния поход. Ще изрази волята на нашия Господ… не, Неговата заповед… човекът да запази формата и вида си и да не бъде оскверняван от съзнателно мутиране и осакатяване.

— Окончателно решение на проблема с прокудените — измърмори кардинал Лурдъсами.

Негово светейшество нетърпеливо кимна.

— И не само това. „Redemptor Hominis“ ще разгледа ролята на Църквата в определянето на бъдещето, скъпи приятели. В известен смисъл енцикликата ще представи модел за развитие през следващите хиляда години.

„Майко Божия“, помисли си великият инквизитор.

— Мирът беше полезен инструмент — продължи Светият отец, — но в следващите дни, месеци и години ние ще положим основата за пътя, по който Църквата ще стане по-активна в ежедневния живот на всички християни.

„Иска да осъществи още по-силен контрол над световете в Мира — изтълкува последното великият инквизитор, все още свел поглед в замислена съсредоточеност върху думите на папата. — Но как… чрез какъв механизъм?“

Папа Урбан XVI отново се усмихна. Кардинал Мустафа не за първи път забелязваше, че усмивките на Светия отец никога не докосват тъжните му, предпазливи очи.

— След издаването на енцикликата — продължи Негово светейшество, — по-ясно ще разберете ролята, която ние виждаме за Светата служба, за нашата дипломатическа служба и за такива недостатъчно използвани организации и институции като Opus Dei, Папската комисия за справедливост и мир и Cor Unum.

Великият инквизитор се помъчи да скрие изненадата си. Cor Unum? Векове наред папската комисия, официално известна като Pontificum Consilium „Cor Unum“ de Humana et Christiana Progressione Foventa, бе почти безсилна институция. Мустафа трябваше да се замисли, за да си спомни кой е неин председател… кардинал Дю Нойе, предположи той. Дребна ватиканска бюрократка. Старица, която никога до този момент не беше играла съществена роля във ватиканската политика. „Какво става тук, по дяволите?“

— Времената са вълнуващи — отбеляза кардинал Лурдъсами.

— Наистина — съгласи се великият инквизитор и си спомни древното китайско проклятие.

Папата отново пое напред и четиримата забързаха, за да не изостанат. През сдържащото поле проникваше ветрец и люлееше златистите цветове по подкастрения светидъб.

— Енцикликата ни също ще се занимава с нарастващия проблем с лихварството в новата ни епоха — каза Негово светейшество.

Великият инквизитор едва не се закова на място. Трябваше бързо да направи половин крачка, за да не изостане. Костваше му огромно усилие да запази изражението си неутрално. Зад себе си долавяше удивлението на отец Фарел.

„Лихварство? — помисли си кардинал Мустафа. — Църквата стриктно контролира Мира и Търговския мир от три века насам… никой не желае, а и никой няма да допусне връщане назад към дните на чистия капитализъм… но този контрол се осъществява с лека ръка. Дали подобен ход не цели консолидирането на целия политически и икономически живот пряко под властта на Църквата? Дали Юлий… Урбан… прави този ход, за да ликвидира гражданската автономия на Мира и свободите на търговците? И каква е ролята на армията във всичко това?“