Не знаех, че устройството има биосензорна функция. Издадох дрезгав звук в знак на съгласие и още по-силно се присвих. Сякаш някой ме беше пробол в горната част на кръста и въртеше вътре извитото острие. Болката се разливаше по цялото ми тяло. Повърнах в праха. Красива жена в чисто бяла роба направи крачка назад и повдигна белия си сандал.
— Какво ми има? — задъхано повторих аз в един от кратките промеждутъци между пронизващите болки. — Какво става? — попитах инфотерма. С другата си ръка опипах кръста си, като търсех кръв или рана. Очаквах да открия стрела или копие, но нямаше нищо.
— Изпадате в шок, г. ЕНДИМИОН — отвърна видиотеното късче от корабния ИИ на Консула. — В полза на това говорят кръвното налягане, кожното съпротивление, пулсът и атропинът.
— Защо? — попитах аз и провлачих късата дума в продължителен стон, когато болката от кръста се плъзна по цялото ми тяло. Отново повърнах. Стомахът ми бе празен, но повръщането продължаваше. Облечените в ярки дрехи хора запазваха разстоянието си, без да се събират на любопитна тълпа, без да проявяват лошите маниери да зяпат или мърморят, но очевидно чакаха нещо.
— Какво ми има? — опитах се да прошепна аз на инфотерма. — Какво би могло да причини това?
— Огнестрелна рана — отвърна тъпичкият, металически глас. — Прободна рана. Копие, нож, стрела. Рана от енергийно оръжие. Лазер, омега нож, пулсово острие. Концентриран изстрел с игломет. Навярно дълга, тънка игла, пробела горната част на бъбрека, черния дроб и далака.
Като се гърчех от болка, отново опипах кръста си, извадих собствения си нож и го хвърлих настрани. Жилетката и ризата отдолу като че ли бяха непокътнати. Никакви остри предмети не бяха проболи плътта ми.
Болката отново ме прониза и аз високо изстенах. Не го бях правил нито когато снайперистът на Ледения шелф ме прониза с лазерно копие, нито когато ’бридът на вуйчо Ваня ми счупи крака.
Открих, че ми е трудно да довършвам мислите си, но посоката им беше: „Жителите на Витъс-Грей-Балианъс Б… някак си… мисловна енергия… отрова… водата… невидими лъчи… наказват ме… за…“
Отказах се от усилието и отново простенах. Някой в яркосиня пола или тога и безупречни сандали, от които се показваха лакирани в синьо нокти, се приближи към мен.
— Извинете ме, господине — каза тих глас на английски от старата Мрежа. — Вие очевидно сте в затруднение.
— Аааррргггхххгггъххх — измучах аз и отново мъчително повърнах.
— Тогава мога ли да ви помогна с нещо? — попита същият мек глас над синята тога.
— О… аххррггхах… нннрреххакк — отвърнах аз и почти припаднах от болка. Черни петна затанцуваха пред очите ми и вече не можех да виждам сандалите и сините нокти, но ужасната болка не ме оставяше… Не можех да избягам, като изпадна в безсъзнание.
Около мен зашумоляха роби и тоги. Долових аромат на парфюм, одеколон, сапун… усетих, че силни длани хващат ръцете, краката и страните ми. Опитът им да ме повдигнат накара нагорещената жица да прониже кръста ми и да продължи нагоре към основата на черепа ми.
Великият инквизитор беше получил заповед да се яви със секретаря си на аудиенция при папата в 0800 ч. ватиканско време. В 0752 ч. черното му ЕМПС пристигна на пропуска на „Via del Belvedere“, входът към папските покои. Инквизиторът и секретарят му отец Фарел бяха преведени през детекторните портали и проверени с ръчни сензори — първо на пропуска на швейцарската гвардия, после на палатинската гвардия и накрая на новата знатна гвардия.
Когато минаваха през тази последна проверка, Джон Доменико, кардинал Мустафа, великият инквизитор отправи скрит многозначителен поглед към секретаря си. В този момент знатната гвардия очевидно се състоеше от клонирани близнаци — слаби мъже и жени с прави коси, бледа кожа и безизразни погледи. Мустафа знаеше, че хиляда години преди това швейцарската гвардия била наемана, за да охранява папата и че палатинската гвардия се състояла от доверени местни жители, винаги с римска кръв, които давали почетна стража на публичните прояви на Негово светейшество. Знатната гвардия се избирала от аристокрацията като форма на папско възнаграждение за вярност. Днес швейцарската гвардия беше най-елитната сила от мирския флот, палатинците бяха възстановени само година по-рано от папа Юлий XIV, а сега папа Урбан очевидно разчиташе за личната си безопасност на странното братство на новата знатна гвардия.
Великият инквизитор знаеше, че близнаците от знатната гвардия наистина са клонинги, първи прототипи на тайния Легион в процес на сформиране и авангард на нова бойна сила, поръчана от папата и неговия външен министър и създадена от Техноцентъра. Инквизиторът скъпо бе платил за тази информация и знаеше, че може да загуби поста си — ако не и живота си, — в случай че Лурдъсами или Негово светейшество разберат за това.
Читать дальше