Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

— Разбира се. Ще отслужа меса специално за този случай.

Лурдъсами се усмихна. Светият отец вдигна поглед, както беше приведен над малкото дръвче.

— Точно така — отвърна външният министър и в тези две думи Мустафа чу шума от преялата котка, нахвърляща се върху нещастната мишка на великия инквизитор. — Съгласни сме, че това е по-скоро въпрос на вяра, отколкото на флота. Шрайка — според откровението, получено преди два века от Светия отец — наистина е демон, навярно главен агент на Сатаната.

Мустафа можеше само да кимне.

— Ние смятаме, че само Светата служба притежава необходимия опит, оборудване и готовност — и духовна, и материална — да проучи както трябва появата му… и да спаси нещастните мъже, жени и деца на Марс.

„Как ме прееба само!“ — помисли си Джон Доменико, кардинал Мустафа, велик инквизитор и префект на Светата конгрегация за доктрината на вярата, известна също като Върховна конгрегация за света инквизиция на еретични грешки. Той автоматично се разкая за неприличния израз.

— Разбирам — гласно отвърна великият инквизитор, без да забелязва, че почти се усмихва на изобретателността на враговете си. — Незабавно ще назнача комисия…

— Не, не, Доменико — прекъсна го Негово светейшество и се приближи, за да докосне кардинала по ръката. — Трябва веднага да тръгнеш. Това… материализиране… на демона заплашва цялото Тяло Христово.

— Да тръгна… — тъпо повтори Мустафа.

— Мирският флот осигури звезден кораб от архангелски клас, един от нашите най-нови кораби — енергично поясни Лурдъсами. — На борда ще има двайсет и осем души екипаж, но ти можеш да вземеш със себе си до двайсет и един човека от собствените си хора и служба за сигурност… двайсет и един, плюс самия теб, разбира се.

— Разбира се — повтори кардинал Мустафа и вече наистина се усмихна. — Разбира се.

— Мирският флот се сражава с материалните агенти на Сатаната… прокудените… дори в този момент — изтътна Лурдъсами. — Но тази демонична заплаха трябва да бъде спряна — и ликвидирана — от свещената сила на самата Църква.

— Разбира се — потрети великият инквизитор. „На Марс — помисли си той. — Най-далечната планета в самия край на цивилизованата вселена. Преди три века бих могъл да се свържа по векторната връзка, но сега няма да съм в контакт, докато ме държат там. Никакво разузнаване. Никакъв начин да насочвам хората си. И Шрайка… ако все още е контролирано от богохулния Абсолютен интелект на Техноцентъра, чудовището спокойно може да бъде програмирано да ме убие веднага, щом пристигна. Блестящо.“ — Разбира се — отново каза кардиналът. — Свети отче, кога трябва да замина? Ако е възможно да получа няколко дни или седмици, за да поставя текущите дела на Светата служба в съответен…

Папата се усмихна и стисна предмишницата на Мустафа.

— Архангелът е готов да откара теб и избраните от теб хора още днес, Доменико. Казаха ни, че най-подходящо е да заминете след шест часа.

— Разбира се — за сетен път рече кардинал Мустафа. Той падна на едно коляно и целуна папския пръстен.

— Бог ще е с теб и ще те пази, както винаги — каза Светият отец и докосна сведената глава на кардинала, докато произнасяше по-официалния благослов на латински.

Като целуна пръстена и усети неприятния хлад на камък и метал в устата си, великият инквизитор мислено се усмихна на хитростта на онези, които бе имал намерение да надхитри.

Отец-капитан де Соя получи възможност да разговаря със сержант Грегориъс едва в последните минути преди първия скок на „Рафаил“ извън Периферията.

Този първи скок представляваше прехвърляне в непозната система на двайсет светлинни години отвъд Великата стена. Подобно на Епсилон Еридани, звездата в тази система беше слънце тип „К“, но за разлика от оранжевото джудже на Еридани, това слънце бе подобен на Арктур гигант.

Спецчаст „ГИДЕОН“ се прехвърли без инциденти, новите двудневни автоматични възкресителни ясли функционираха безупречно и третият ден завари седемте архангела да намаляват ускорението си в системата на гиганта, играейки си тактически на котка и мишка с деветте фотонни кораба от хокингов клас, изпреварили ги след пътуване от месеци време-дълг, Фотонните кораби бяха получили заповед да се скрият в системата. Задачата на архангелите беше, да ги открият и унищожат.

Три от фотонните кораби бяха далеч в Ойортния облак и се носеха сред протокометите в него с изключени двигатели и комуникатори и със сведени до минимум вътрешни системи. „Уриил“ ги засече на разстояние от 0,86 светлинни години и изстреля три виртуални хокингови хиперкинетични ракети. Заедно с другите шестима капитани, де Соя стоеше в тактическото пространство. Слънцето на системата бе на равнището на кръста им, а двестакилометровите огнени опашки на седемте архангела приличаха на високи до гърдите диамантени драскотини върху черно стъкло. Той видя как холосите в Ойортния облак се замъгляват, оформят и дематериализират, проследи с поглед теоретичните хиперкинетични самонасочващи се ракети, които излязоха от хокинговото пространство, откриха дрейфащите фотонни кораби и регистрираха на тактическото табло две виртуални унищожения и една „тежка повреда с висока вероятност за унищожение“.