Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

Храмерът кимна и се върна при дисплеите си.

— О, не — заявих аз, когато тя се обърна към мен. — Няма да замина за Хиперион с кораба. Енея изглеждаше изненадана.

— Мислиш си, че те отпращам, след като ти казах, че можеш да дойдеш с мен ли? Скръстих ръце.

— Посетихме повечето планети в Мира и Периферията… освен Хиперион. Каквото и да замисляш, не мога да повярвам, че няма да включиш в него родния ни свят.

— Прав си — отвърна тя. — Но няма да се телепортираме там.

Не разбирах нищо.

— А. Бетик — каза Енея, — корабът би трябвало да е почти готов за заминаване. Взе ли писмото, което написах на чичо Мартин?

— Да, г. Енея — потвърди андроидът. Синьокожият човек не изглеждаше щастлив, но не изглеждаше и тъжен.

— Моля те, предай му, че го обичам — поръча Енея.

— Почакай, почакай — намесих се аз. — А. Бетик ли е… твоят пратеник… на Хиперион?

Енея потърка бузата си. Усещах, че е по-изтощена, отколкото можех да си представя, но пази силите си за нещо важно, което все още предстоеше.

— Моят пратеник ли? — попита тя. — Искаш да кажеш като Рахил, Тео, Дорье Фамо, Джордж и Джигме?

— Да — казах аз. — И останалите триста.

— Не — отвърна Енея. — А. Бетик няма да е мой пратеник на Хиперион. Не и в този смисъл. И с хокинговия си двигател корабът на Консула ще има огромен време-дълг. Той… и А. Бетик… ще пристигнат там едва след месеци наше време.

— Тогава кой е пратеникът… свръзката на Хиперион? — попитах аз, сигурен, че този свят не може да бъде пропуснат.

— Не се ли сещаш? — усмихна се приятелката ми. — Скъпият чичо Мартин. Поетът и критикът отново става участник в тази безкрайна игра на шах с Техноцентъра.

— Но всички други приеха причастието и… — Замълчах.

— Да — потвърди Енея. — Още когато бях дете. Чичо Мартин разбираше. Той пи от виното. Не му беше трудно да се приспособи… той векове наред бе чувал езика на мъртвите и на живите по собствения си поетичен начин. Това е основната причина да напише „Песните“. И затова смяташе Шрайка за своя муза.

— Защо тогава А. Бетик се връща с кораба там? — попитах аз. — Само за да предаде писмото ти ли?

— Нещо повече — каза Енея. — Ако всичко тръгне добре, ще видим. — Тя прегърна андроида и той несръчно я потупа по гърба с единствената си ръка.

Миг по-късно, преизпълнен с повече вълнение, отколкото си бях представял, че е възможно, стиснах синята му ръка.

— Ще ми липсваш — глупаво измърморих аз. Той продължително ме изгледа, кимна и се обърна към очакващия го кораб.

— А. Бетик! — извиках аз тъкмо, когато се готвеше да влезе в кораба.

Андроидът се обърна и изчака, докато изтичах до малката си купчина лични вещи на по-долната платформа и после се върнах, като прескачах стъпалата.

— Ще вземеш ли и това? — Подадох му кожения калъф.

— Хокинговото килимче — каза А. Бетик. — Да, разбира се, г. Ендимион. С удоволствие ще го запазя, докато се видим отново.

— А ако не се видим отново… — започнах аз и замълчах. Канех се да кажа „Моля те, дай го на Мартин Силенъс“, но от виденията си знаех, че старият поет е почти мъртъв. — Ако не се видим отново, А. Бетик — продължих аз, — моля те, запази килимчето като спомен за нашето пътуване. И за нашето приятелство.

А. Бетик мълчаливо ме погледна, отново кимна и влезе в кораба на Консула. Почти очаквах и корабът да се сбогува, но той просто се посъветва с ерговете, безшумно се издигна на тласкачите си, излезе от сдържащото поле и се понесе на безопасно разстояние от нас. Ядрената му опашка заблестя толкова ярко, че очите ми се навлажниха, докато наблюдавах как се отдалечава от Света на Бърнард и „Игдразил“. Тогава с цялото си сърце и воля си пожелах Двамата с Енея да се върнем на Хиперион при А. Бетик, отови да спим дни наред на голямото легло в носа на кораба, после да слушаме музика на „Стенуея“ и да плуваме при нулева гравитация над балкона…

— Трябва да тръгваме — обърна се към Хет Мастийн Енея. — Можете ли да подготвите ерговете за онова, с което ще се сблъскаме?

— Както желаете, почитаема Онази, която учи — отвърна Истинският глас на Дървото.

— Хет Мастийн… — повика го тя.

Храмерът се обърна и зачака нова заповед.

— Благодаря ви, Хет Мастийн — рече Енея. — От името на всички, които пътуваха с вас и на онези, които ще разказват за вашето пътуване през поколенията, благодаря ви, Хет Мастийн.

Храмерът се поклони и се върна в контролния кръг.

— Пълен напред при нула цяло деветдесет и две. Готови за маневриране. Готови за системата Пацем — нареди той на любимите си ергове, увити около невидимата ексцентричност на седемстотин и петдесет метра под нас. — Готови за системата Пацем.