Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

РАХИЛ УАЙНТРАУБ: Приятелко Енея, любима Учителко, през годините, докато те слушах да учиш и се учех от теб, ме преследваше една огромна загадка.

ЕНЕЯ: Каква, Рахил?

РАХИЛ УАЙНТРАУБ: В Празнотата, Която Обвързва ти си чувала гласовете на Другите… разумните раси извън нашето пространство и време, чиито спомени и личности отекват в средата на Празнотата. Чрез причастието на твоята кръв някои от нас се научиха да чуват шепота на ехото на тези гласове… на Лъвовете, Тигрите и Мечките, както някои ги наричат.

ЕНЕЯ: Ти си една от най-добрите ми студентки, Рахил. Някой ден ясно ще чуеш тези гласове. Също както и ще се научиш да чуваш музиката на сферите и да направиш онази първа крачка.

РАХИЛ УАЙНТРАУБ (поклаща глава): Въпросът ми е друг, приятелко Енея. Загадка за мен остава присъствието на Наблюдател или Наблюдатели сред човешката раса, пратени от онези… от Другите… от онези Лъвове, Тигри и Мечки… за да следят човечеството и да информират тези далечни раси. Присъствието на този Наблюдател… или Наблюдатели… буквален факт ли е?

ЕНЕЯ: Да.

РАХИЛ УАЙНТРАУБ: И са способни да приемат формата на човек, прокуден или храмер?

ЕНЕЯ: Наблюдателят или Наблюдателите не могат да променят формата си, Рахил. Те идват сред нас в някаква тленна форма, това е вярно… също както баща ми беше тленен, но роден като киборг.

РАХИЛ УАЙНТРАУБ: И този Наблюдател или тези Наблюдатели са сред нас от векове? ЕНЕЯ: Да.

РАХИЛ УАЙНТРАУБ: Този Наблюдател… или някой от тези Наблюдатели… сред нас ли е днес на този кораб или на тази маса?

ЕНЕЯ (колебае се): Рахил, по-добре е засега да не говоря повече по този въпрос. Някои мигновено биха убили такъв Наблюдател, за да защитят Мира или да спасят онова, което според тях означава „човек“. Дори само фактът, че ви казах за съществуването на такъв Наблюдател, го излага на огромен риск. Съжалявам… Обещавам ти, че тази… тази загадка… ще се разкрие в недалечно бъдеще и че ще стане ясна самоличността на Наблюдателя или Наблюдателите. Не от мен, а от самия Наблюдател или Наблюдатели.

ХРАМЕРСКИЯТ ИСТИНСКИ ГЛАС НА ЗВЕЗДНОТО ДЪРВО КЕТ РОСТИЙН: Братя во Муира, уважаеми прокудени съюзници и човешки гости, възлюбени разумни приятели, почитаема Онази, която учи… ще довършим този разговор по друго време и на друго място. Смятам, че молбата на г. Енея за заминаването на дърволета „Игдразил“ за мирския космос след три стандартни дни се приема единодушно… и че с късмет и смелост така ще се изпълнят древните храмерски пророчества за Дървото на болката и времето на Изкупление за всички деца на Старата Земя.

Сега ще довършим вечерята си и ще поговорим за други неща. Закривам тази официална среща и останалата част от краткото ни пътуване трябва да бъде изпълнена с приятелски разговори, вкусна храна, и с тайнството на истинското кафе, отгледано от зърна, донесени от Старата Земя… нашият общ дом… добрата Земя. Закривам срещата. Казах.

По-късно същата вечер, под топлата светлина на личната ни капсула, двамата с Енея се любихме, разговаряхме за интимни неща и вечеряхме за втори път с вино, сирене от зигокоза и пресен хляб.

Енея беше отишла до кухненското отделение и се върна с две кристални чаши вино. Тя ми подаде едната и каза:

— Ето, Рол, любими мой… вземи това и пий.

— Благодаря — отвърнах аз, без да мисля и надигнах чашата към устните си. После замръзнах. — Това… ти…

— Да — кимна Енея. — Това е причастието, което отлагах толкова време. Сега е твое, ако искаш да го приемеш. Но не си длъжен да го правиш, обич моя. Дори да откажеш, чувствата ми към теб няма да се променят.

Без да откъсвам поглед от очите й, аз пресуших виното. Имаше вкус само на вино.

Енея плачеше. Тя извърна глава, но вече бях видял сълзите в прелестните й, тъмни очи. Взех я в ръцете си и ние заедно се понесохме под топлата светлина.

— Хлапе? — прошепнах аз. — Какво има? — Сърцето ми се късаше, докато се чудех дали не мисли за друг мъж в миналото си, за брака си, за детето… Виното ме замая и малко ми се догади. Или може би не бе от виното. — Тя поклати глава.

— Обичам те, Рол.

— Обичам те, Енея.

Тя ме целуна по шията и се вкопчи в мен.

— За това, което току-що направи за мен, в мое име, ще бъдеш преследван и гонен… Насилих се да се подсмихна.

— Хей, хлапе, та нас ни преследват и гонят от деня, в който се качихме на хокинговото килимче в Долината на Гробниците на времето. В това няма нищо ново. Ще ми липсва, ако Мирът престане да ни преследва.