Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

ХРАМЕРЪТ ХЕТ МАСТИЙН: Официално приемам поканата ти и съм съгласен да поведа дърволета „Игдразил“ на тази изкупителна мисия, о, уважаема Онази, която учи. (Следват няколко минути мълчание.)

НАДЗИРАТЕЛЯТ ДЖИГМЕ НОРБУ: Енея, ние с Джордж имаме въпрос.

ЕНЕЯ: Да, Джигме.

НАДЗИРАТЕЛЯТ ДЖИГМЕ НОРБУ: Ти ни разказа за тайния геноцид на Техноцентъра на такива светове като Хеброн, Ком-Рияд и други. Е… не точно геноцид, защото населението им е като приспано, но ужасно отвличане.

ЕНЕЯ: Да.

НАДЗИРАТЕЛЯТ ДЖИГМЕ НОРБУ: Това случило ли се е и на нашата любима Тян Шан, Райската планина, след като заминахме, Енея? Нашите приятели и семейства били ли са приспани с жезъла на смъртта на Техноцентъра и откарани на някой лабиринтен свят?

ЕНЕЯ: Да, Джигме, с мъка трябва да кажа, че това се е случило. В момента транспортират телата.

КУКУ СЕ: Защо? Каква е причината да отвлекат населението на тези светове? Евреите, мюсюлманите, индусите, атеистите, марксистите, а сега и нашия красив будистки свят? Да не би Мирът да възнамерява да унищожи всички други религии?

ЕНЕЯ: Това е мотивът на Мира и Църквата, Куку. Целта на Техноцентъра е много по-сложна. Без кръстоидния паразит на тези нехристиянски светове той не е в състояние да използва тези хора в умиращата си неврална мрежа. Но като оставя милиарди човешки същества в състояние на полусмърт, Техноцентърът може да използва умовете им в огромната си, успоредна неврална мрежа. Сделката е взаимоизгодна — Църквата, която изпълнява основната част от транспортирането, вече не е застрашена от неверниците, а Техноцентърът, който приспива хората и прехвърля в лабиринтите, получава нови вериги в мрежата на Абсолютния си интелект.

НАДЗИРАТЕЛЯТ ДЖОРДЖ ТСАРОНГ: Никаква надежда ли няма? Нищо ли не можем да направим, за да помогнем на приятелите си?

ПРОКУДЕНИЯТ НАВСЪН ХАМНИМ: Извинете, че ви прекъсвам, г. Тсаронг, г. Енея, но бихме искали да обясним на нашите приятели, че когато настъпи моментът рояците на прокудените и храмерските ни съюзници да започнат нападението срещу Мира, първата ни цел ще е да освободим многобройните лабиринтни светове, където държат тези хора, и да се опитаме да ги съживим.

ДОРЬЕ ФАМО (високо): Да ги съживите ли? Как ще го направите? Изобщо как би могъл да ги съживи който и да е?

ЕНЕЯ: Като нападне директно Техноцентъра.

ЛОМО ДОНДРУБ: А къде всъщност е Техноцентъра, Енея? Кажи ми и аз още сега ще ида да се бия с тези ИИ страхливци.

ЕНЕЯ: Действителното местонахождение на Техноцентъра е най-добре пазената тайна на ИИ още откакто преди хиляда стандартни години същностите са напуснали Старата Земя, Ломо. Тяхното истинско, физическо местонахождение се крие оттогава… тяхната скритост е най-добрата им защита от приемниците, които могат да се обърнат срещу своите паразити.

ПОЛКОВНИК ФЕДМАН КАСАД: Президент Мейна Гладстоун беше убедена, че Техноцентърът обитава пролуките в телепортаторната среда… която е тъканта на Празнотата, Която Обвързва. Но Падането на телепортаторите не беше напразно… това лиши Техноцентъра от паразитната среда, в която се хранеше от човешките мозъци, и в същото време унищожи част от мегасферната им информационна мрежа.

ЛОМО ДОНДРУБ: Но, Енея, ти знаеш къде е Техноцентъра, нали?

ЕНЕЯ: Мисля, че зная.

ЛОМО ДОНДРУБ: Ще ни кажеш ли, за да можем да го нападнем със зъби, нокти, куршуми и плазмени оръжия?

ЕНЕЯ: Няма да ви кажа сега, Ломо. Не и докато не се убедя. И Техноцентърът не може да се атакува с физически оръжия, също както в него не могат да проникнат физически същности.

ПОЛКОВНИК ФЕДМАН КАСАД: Значи за пореден път са неуязвими за атаките ни? И не можем да излезем срещу тях?

ЕНЕЯ: Не, нито едното, нито другото. Ако съдбата позволи, аз лично ще извърша атаката срещу физическия Техноцентър. Всъщност, тя вече започна по начин, който, надявам се, по-късно ще имам възможност да изясня. И ви обещавам, че ще се изправя срещу ИИ в леговището им.

ПОЛКОВНИК ФЕДМАН КАСАД: Г. Енея, дете на Брон, мога ли да ви задам още един въпрос, свързан със собствената ми съдба и бъдеще?

ЕНЕЯ: Ще се опитам да ви отговоря, полковник, макар да повтарям, че не желая да обсъждам подробности от толкова непостоянно нещо, каквото е бъдещето.

ПОЛКОВНИК ФЕДМАН КАСАД: Въпреки това, дете, струва ми се, че заслужавам да отговорите на въпроса ми. Аз също съм чел онези проклети „Песни“. В тях се казва, че съм последвал призрака Монита в бъдещето, докато съм се сражавал с Шрайка… че съм се опитал да му попреча да убие другите поклонници. Това беше вярно… преди няколко месеца пристигнах тук. Монита изчезна, ала после се появи в по-млада версия като тази жена, която нарича себе си Рахил Уайнтрауб. Но „Песните“ също твърдят, че скоро ще участвам в ужасна битка с легиони Шрайкове, ще загина и ще бъда погребан на Хиперион в новопостроената Гробница на времето, наречена Кристален монолит, заедно с която тялото ми ще се върне назад във времето, придружено от Монита. Възможно ли е това, г. Енея? На погрешно място ли съм попаднал? Или в погрешно време?