Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

И с тази нова мисия се развила тяхната философия… нашата философия — почти религиозна по страст — за разпространяването на живота из галактиката… из вселената. Не само на човешкия живот… не само на формите на живот от Старата Земя… а на живота във всичките му безкрайни и сложни разновидности.

Някои от нашите гости тази вечер може би не знаят, че крайната цел и на нас прокудените, и на нашите храмерски братя не е само Биосферното звездно дърво, което в момента можем да видим над нас… а денят, в който въздухът, водата и животът ще изпълнят почти цялото пространство между Звездното дърво и жълтото слънце, което пламти над главите ни.

Братството на Муира и нашите свободни конфедерации на прокудените не искат нищо друго, освен повърхността моретата и атмосферата на всеки свят около всяка звезда да станат зелени от живот. Нещо повече, ние полагаме всички усилия, за да видим как галактиката се покрива със зеленина… протягайки пипалата си в съседните галактики… свръхнишки на живот.

Един от вторичните продукти на тази философия, който е и причината Църквата и Мирът да искат да ни унищожат, е, че от векове насочваме човешката еволюция, за да отговаря на изискванията на съответната среда. До този момент освен Homo sapiens, няма други видове човечество — тоест, ако и двете страни проявят желание, всички ние бихме могли да имаме общо потомство с който и да е човек от Мира или Братството на храмерите. Но разликите се увеличават, генетичната пропаст се разширява. Вече има форми на прокудени, които са толкова различни, че сме на границата на нови човешки видове… и тези разлики генетично се предават на потомството ни.

Църквата не може да търпи това. И затова сме въвлечени в тази ужасна война, която ще реши дали човечеството завинаги ще запази единствения си вид или нашето преклонение пред многообразието във вселената ще може да продължи.

ЕНЕЯ: Благодаря ти, свободна Сиан Кинтана Каан. Сигурна съм, че разказът ти беше от полза за моите приятели, които са новодошли в космоса на прокудените, а също важен за останалите от нас, за да си спомняме тези неща, докато взимаме днешните сериозни решения. Някой друг желае ли да говори?

ДАЛАЙ ЛАМА: Приятелко Енея, бих желал да ти задам един въпрос. Мирското обещание за безсмъртие прелъсти дори мен да обмисля — макар и само за мигове — дали да не приема тяхната християнска вяра. Всички тук обичат живота, той е най-ярката нишка, която ни свързва. Можеш ли да ни кажеш защо кръстоидът е лош за нас? И трябва да отбележа — фактът, че той е симбионт или паразит не го прави немислим за мен и мнозина други. В нашите тела има много форми на живот — бактериите в червата ни, например, — които се хранят от нас и в същото време ни позволяват да живеем. Приятелко Енея, какво всъщност е кръстоидът? И защо трябва да го отхвърлим?

ЕНЕЯ: (затваря очи за миг, въздъхва и ги отваря, за да погледне момчето): Ваше светейшество, кръстоидът е рожба на отчаянието на Техноцентъра след атаката на Мейна Гладстоун срещу него в часовете преди Падането на телепортаторите.

Както на различни форуми съм обяснявала на всички вас Техноцентърът живее и разсъждава единствено като паразит. В този смисъл човечеството отдавна е негов симбионтен партньор. Нашата технология е създадена и ограничена от замислите на Техноцентъра. Нашите общества се създават, променят и унищожават според неговите планове и страхове. Нашето съществуване като човешки същества до голяма степен е определено от безкрайното съчетание от страх и паразитизъм на същностите от Техноцентъра.

След Падането, след като загубил контрола си над Хегемонията с помощта на своите инфосфери и телепортатори, след като загубил най-големия си компютърен двигател — своето директно паразитиране върху милиарди човешки мозъци по време на преминаването им през Празнотата, Която Обвързва с така наречените телепортатори, — Техноцентърът трябвало да открие нов начин да експлоатира човечеството. И той бързо го открил.

Това е кръстоидът. Това е доведена до съвършенство нанотехнология, която е изключително вредна. Докато нашите прокудени приятели използват модерно генно инженерство, съчетано с нанотехнология в полза на каузата на живота във вселената, Техноцентърът я използва за каузата на собствения си свръхпаразитизъм.

Всеки кръстоид се състои от милиарди свързани с Техноцентъра нанотехнологични същности, всяка от които е в контакт с другите кръстоиди и с Техноцентъра чрез ужасна злоупотреба със средата на Празнотата, Която Обвързва. Техноцентърът познава и използва — злоупотребява с Празнотата от хиляда години. Така нареченият хокингов двигател е пробивал дупки в нея. После телепортаторите са разкъсвали самата й тъкан. Управляваната от Техноцентъра информационна мегасфера и мигновената векторна среда са крали информация от Празнотата, Която Обвързва по начини, ослепили цели раси, унищожили хилядолетни памети. Но тъкмо кръстоидът е най-циничната и ужасяваща злоупотреба на Техноцентъра с Празнотата. Онова, което кара кръстоида да изглежда толкова чудотворен за повечето от нас, не е неговата способност да възстанови определена форма на живот — технологията предлага варианти на това средство от векове, — а способността му да възстанови личността и спомените на починалия. Когато човек осъзнае, че това изисква памет от 6х1023 бита за всеки възкресен, съществуването на кръстоида наистина изглежда чудотворно. Онези от йерархията на Католическата църква, които знаят за тайната роля на Техноцентъра във всички възкресения, приписват тази зашеметяваща — невероятна — компютърна мощ на паметта на неговата мегасфера.