Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

Целувките ни ставаха все по-настоичиви. Всеки път, щом някой от нас посегнеше по-силно да притисне към себе си другия, започвахме да се премятаме около невидим център на маса, преплели крака и ръце. Без да се откъсвам или да прекъсвам целувката, аз протегнах ръка, изчаках да приближим до топлите като плът стени и спрях премятането. Допирът отново ни отблъсна към средата в бавно въртене.

Енея отлепи устни от моите и отдръпна главата си назад за миг, все още стиснала ръцете ми. През последните десет години от нейния живот бях виждал усмивката й десет хиляди пъти — бях си мислил, че познавам всичките й усмивки, — но тази бе по-дълбока, по-стара, по-загадъчна и по-дяволита от която и да е друга.

— Не мърдай — прошепна тя и леко се оттласна от ръката ми, за да се завърти във въздуха.

— Енея… — успях само да промълвя аз и после вече не можех да говоря. Затворих очи, забравил всичко друго на света, освен това усещане. Почувствах, че ръцете на любимата ми обхващат задната част на краката ми и ме притеглят към нея.

После коленете й се отпуснаха върху раменете ми и бедрата й леко се опряха на гърдите ми. Долепих длани до вдлъбнатината на гърба й и я притиснах към себе си, плъзгайки буза по мускулестата вътрешна страна на бедрото й. Една от готвачките в Талиезин-запад имаше котка. Често вечер, когато седях сам на западната тераса, гледах залеза и усещах как камъните постепенно губят поетата през деня топлина, в очакване на часа, в който двамата с Енея ще можем да поговорим в заслона й за всичко и за нищо, аз наблюдавах котката, която бавно лочеше мляко от купичката си. Сега си представях тази котка, но след минути не можех да си представям нищо друго, освен непосредственото и поразително усещане на милата ми приятелка, която се отваряше за мен, на лекия вкус на море, на движенията ни, напомнящи на надигащ се прилив, на насочването на всичките ми сетива към бавното, но постепенно усилващо се чувство в основата на самата ми същност.

Нямам представа колко време сме плували във въздуха. Такова непреодолимо вълнение е като пожар, който поглъща времето. Пълната близост е освобождаване от пространствено/времевите закони на вселената. Минутите на любовната ни игра бяха белязани единствено с желанията на страстта ни и с неумолимата потребност да сме още по. близо един до друг.

Енея разтвори по-широко крака, отдели се от мен и откъсна устни от моите, но продължи да ме държи с ръка. Отново се завъртяхме в тъмносинята светлина. Силните й пръсти и моята възбуда бяха център на бавното ни въртене. Целунахме се с влажни устни и прегръдката на Енея се стегна около мен.

— Сега — промълви тя. Подчиних се.

Ако във вселената съществува истинска тайна, това са… тъкмо тези няколко първи секунди на топлота, проникване и пълно приемане от любимата. Отново се целувахме, забравили за бавното си премятане. Богатата светлина разливаше топлината си около нас. Отворих очи, за да видя косата на Енея, която се носеше като плаща на Офелия в тъмното море от въздух. Наистина беше все едно, че прегръщам любимата си в дълбока, солена вода — бях безтегловен и лек, обгърнат от топлината й като от вълна. Движенията ни бяха постоянни като прибой, обливащ топлия пясък.

— Хопа… — прошепна Енея само след миг от това блаженство.

Престанах да я целувам, за да разбера какво ни разделя.

— Законът на Нютон — промълвих аз, притиснал устни до лицето й.

— Всяко действие… — отвърна Енея и тихо се подсмихна, стиснала раменете ми като плувец, поспрял да отдъхне.

— …има равно по сила и противоположно по посока противодействие… — довърших и се усмихнах, докато тя отново започваше да ме целува.

— Решение — прошепна Енея. Краката й здраво обгърнаха хълбоците ми. Гърдите й плуваха помежду ни и зърната дразнеха кожата ми.

После се отпусна назад и заплува, разперила ръце, но все още сплела пръсти с моите. Продължихме бавно да се въртим около общия си гравитационен център. Главата ми се надигаше и потъваше все едно, че яздех делфин, но вече не се интересувах, нито съзнавах изящната балистика на любенето ни, а единствено самото любене. Движехме се все по-бързо в топлото море от въздух.

Няколко минути по-късно Енея пусна ръцете ми, завъртя се нагоре и напред, заби късите си нокти в гърба ми, докато ме целуваше с яростна настойчивост и после откъсна устни от моите, за да простене и извика. В същия миг усетих топлата й вселена да се затваря около мен с онова късо пулсиране, с онзи интимен, споделен пулс. Секунда след това бе мой ред да простена, да се вкопча и да запулсирам в нея, да шептя в солената й шия и плуващата й коса: