Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

Енея се обърна към сержанта.

— Имате ли някаква чаша?

— В аптечката има чаша — изтътна гигантът и се пресегна. — Но нямаме вода…

— Аз нося — каза приятелката ми и свали херметично затворената бутилка от колана си.

Очаквах вино, но когато напуснахме Храма, висящ във въздуха безброй часове по-рано, взехме със себе си само вода. Енея не си направи труда да търси тампон със спирт или стерилен скалпел. Тя ме повика да се приближа, свали ловджийския нож от колана ми и прокара острието по три от пръстите си с бързо движение, което ме накара да потръпна. Потече кръв. Енея потопи пръстите си в прозрачната пластмасова чаша само за миг и във водата започнаха да се вихрят тъмночервени течения.

— Изпийте това — каза на отец-капитан де Соя тя, като помогна на умиращия мъж да повдигне глава.

Той отпи, закашля се, после отново отпи. Очите му бяха затворени, когато Енея го отпусна обратно на окървавената възглавница.

— Кръстоидът ще изчезне след двайсет и четири часа — промълви приятелката ми.

Отец-капитан де Соя издаде същия хриптящ звук.

— Но аз ще съм мъртъв до един час.

— След петнайсет минути ще бъдете в автохирурга — отвърна Енея и докосна оцелялата му ръка. — Сега спете… но не умирайте в ръцете ми, Федерико де Соя… не умирайте в ръцете ми. Имаме да си говорим за много неща. И трябва да ми… да ни… направите една огромна услуга.

Сержант Грегориъс се приближи до нея.

— Г. Енея… — каза той, замълча, потътри крака, после пак започна: — Г. Енея, мога ли и аз да пия от тази… вода?

Енея го погледна.

— Да, сержант… но ако веднъж пиете, никога повече няма да можете да носите кръстоид. Никога. Няма да има възкресяване. Има и други… странични ефекти.

Грегориъс махна с ръка.

— Вече десет години следвам своя капитан. Ще го последвам и сега. — Гигантът дълбоко отпи от възрозовата вода.

Очите на де Соя бяха затворени и аз бях решил, че е заспал или е изпаднал в безсъзнание от болката, но той отново ги отвори и каза на Грегориъс:

— Сержант, моля ви, донесете на г. Ендимион вързопа, който взехме от спасителната лодка.

— Да, капитане — отвърна гигантът и започна да рови из купчината останки в ъгъла на стаята. После ми подаде запечатана тръба, малко по-дълга от метър.

Погледнах към отец-капитана. Де Соя сякаш се носеше между делириум и шок.

— Ще го отворя, когато той се възстанови — казах на сержанта аз.

Грегориъс кимна, отнесе чашата на Карел Шан и изсипа малко вода в зейналата уста на изпадналия в безсъзнание мъж.

— Карел може да умре преди да пристигне корабът ви — рече сержантът и вдигна поглед. — Или корабът има два автохирурга?

— Не — отвърна Енея, — но автохирургът ни има три отделения. Вие също можете да излекувате раните си.

Грегориъс сви рамене. Той се приближи до мъжа на име Либлър и му подаде чашата. Слабият офицер само погледна към нея.

— Навярно по-късно — обади се Енея.

Грегориъс кимна и и върна чашата.

— Заместник командирът беше затворник на кораба ни — съобщи той. — Шпионин. Враг на капитана. Въпреки това отец-капитанът рискува живота си, за да измъкне Либлър от карцера… тогава получи изгарянията си. Мисля че Хоуг не разбира какво точно се е случило.

Либлър вдигна поглед към него.

— Разбирам — тихо каза той. — Просто не мога да разбера. Енея се изправи.

— Рол, надявам се, че не си загубил комуникатора си. Потърсих в джобовете си и няколко секунди по-късно извадих комуникационния дисков дневник.

— Ще изляза навън и ще пратя визуално теснолъчево съобщение — обявих аз. — Ще използвам жака на пластокостюма. Някакви инструкции за кораба?

— Кажи му да побърза — отвърна Енея.

Беше сложно да пренесем на кораба де Соя, който бе в полусъзнание, и Карел Шан, който беше в безсъзнание. Те нямаха космически костюми, а навън почти нямаше въздух. Сержант Грегориъс ни каза, че е използвал надуваем балон, за да ги довлече от спасителната лодка в храма на Нефритения император, но самият балон се бе спукал. Имах петнайсетина минути, за да помисля върху проблема, преди корабът да се спусне на електромагнитните си тласкачи и на синята си ядрена опашка, затова когато пристигна, му наредих да се приземи точно пред херметичния шлюз на храма, да спусне ескалаторна рампа до вратата и да затвори пространството наоколо в сдържащото си поле. После само трябваше да донесем гравитоносилките от автохирурга и да прехвърлим мъжете върху тях, без да ги нараняваме прекалено много. Шан остана в безсъзнание, но кожата на де Соя се лющеше, докато го премествахме върху носилката. Отец-капитанът се размърда и отвори очи, но не извика.