Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

— Някога учените смятали, че основните еволюционни схеми постоянно се умножават — каза тя. — Това се нарича „несъответствие“. Но се оказало, че не е така. Разнообразието в принципния строеж проявява склонност да намалява, докато антиентропичният потенциал на живота — еволюцията — се увеличава. Вземи, например, всички сираци от Старата Земя — еднаква принципна ДНК, разбира се, но освен това и еднакъв принципен строеж: еволюирал от форми с тръбообразни черва, радиална симетрия, очи, уста, два пола… един и същ калъп.

— Но нали каза, че е важно многообразието — отбелязах.

— Така е — потвърди Енея. — Но многообразието е нещо различно от това несъответствие на принципния строеж. Когато открие добра принципна схема, еволюцията обикновено отхвърля вариантите и се съсредоточава върху почти безкрайното многообразие в рамките на тази схема… хиляди свързани помежду си видове… десетки хиляди.

— Трилобити — казах аз, започнал да проумявам идеята.

— Да — отвърна Енея, — и когато…

— Бръмбари — прекъснах я аз. — Всички онези проклети видове бръмбари. Енея ми се ухили през маската.

— Точно така. И когато…

— Буболечки — не преставах аз. — На всеки свят, на който съм бил, има едни и същи гадни рояци буболечки. Комари. Безкрай разновидности…

— Така е — каза Енея. — Животът преминава на по-висока предавка, когато установи принципната схема на даден организъм и се отварят нови ниши. Животът се установява в тях, като увеличава многообразието в основната форма на тези организми. Нови видове. Има хиляди нови видове растения и животни, които са се появили едва през последното хилядолетие, след началото на междузведните полети… и не всички те са създадени чрез биоинженерство, някои просто с бясна скорост са се адаптирали към новите светове, на които са попаднали.

— Тритрепетликите — казах аз, спомняйки си само за Хиперион. — Вечносините растения. Тесловите дървета?

— Те са местни — рече Енея.

— Значи многообразието е нещо добро — заключих аз, като се опитвах да отьфия причините за този разговор.

— Разнообразието е нещо добро — потвърди тя. — Както казах, то позволява на живота да преминава на по-висока предавка и да продължава с озеленяването на вселената. Но съществува поне един вид от Старата Земя, който изобщо не е проявил многообразие… поне не на световете с гостоприемна среда, които е колонизирал.

— Ние — досетих се аз. — Хората. Енея мрачно кимна.

— Ние сме се вкопчили във вида си още откакто нашите кроманьонски предци спомогнали за изчезването на по-умните неандерталци. Сега имаме шанс за бързо разнообразяване и институции като Хегемонията, Мира и Техноцентъра му пречат.

— Необходимостта от многообразие отнася ли се за човешките институции? — попитах аз. — За религиите? За обществените системи? — Мислех си за хората, които ми бяха помогнали на Витъс-Грей-Балианъс Б, за Дем Риа, Дем Лоа и техните семейства. Мислех си за Спиралния спектър на Амойет и неговите сложни вярвания.

— Категорично — каза Енея. — Погледни нататък. А. Бетик бе спрял до мраморна плоча, на която бяха изсечени думи на китайски и английски от дните на ранната Мрежа на световете.

Продължихме да се изкачваме. Стори ми се, че виждам нещо червено на върха на следващата площадка. Южната райска порта и вход към върха? Вече беше крайно време.

— Не е ли красиво? — попитах аз, като говорех за стиховете. — Такава приемственост не е ли също толкова или дори още по-важна за човешките институции от многообразието?

— Важна е — съгласи се Енея. — Но през последното хилядолетие почти цялото човечество се занимава само с това, Рол… да пресъздава на нови светове институциите и идеите, донесени от Старата Земя. Вземи Хегемонията. Вземи Църквата и Мира. Вземи този свят…

— Тян Шан ли? — прекъснах я аз. — Мисля, че е прекрасен.

— И аз — каза тя. — Но е изцяло копиран. Будизмът малко е еволюирал… поне се е върнал от идолопоклонничеството и ритуализма назад към непредубедеността, която е била първата му особеност… но всичко друго е само опит да се пресъздадат неща, загубени заедно със Старата Земя.